Хестър Кримстийн присви очи и го загледа.
— А вие сте?
— Казвам се Франк Тремънт. Следовател от полицейското управление в Есекс. Убеден съм, че ако за момент престанете да се правите на велика, може би ще разберете защо сте тук.
Хестър зае нападателна поза, но само след миг се отдръпна.
— Добре, младежо, с какво разполагате?
Уокър разбра въпроса й. Тръсна на масата някаква папка.
— Кръвната проба.
— Според която?
— Както знаете, открихме кръв в автомобила на клиента ви.
— Така твърдите вие.
— Кръвта в автомобила му напълно съвпада с кръвта на жертвата Дан Мърсър.
Хестър се престори, че се прозява.
Уокър попита:
— Може би ще ни обясните защо е така?
Хестър сви рамене.
— Вероятно са се возили заедно? Вероятно от носа на Дан Мърсър е потекла кръв?
Уокър скръсти ръце на гърдите си.
— Това ли успяхте да измислите?
— О, не, шериф Уокър. Мога да измисля нещо много по-добро, ако искате. — Хестър се плесна по челото и заговори с преправен глас като на малко момиче: — Да ви предложа ли хипотетично обяснение?
— По-скоро имам нужда от факти.
— Съжалявам, хубавецо, това е всичко, което мога да направя.
— Добре, започвайте.
— Е, тогава ето ви една хипотеза: имате свидетел на предполагаемото убийство на Дан Мърсър, права ли съм?
— Така е.
— А сега да предположим, но само да предположим, че съм прочела показанията на вашия свидетел — телевизионната репортерка Уенди Тайнс.
— Не би могло да е вярно — отвърна Уокър. — Показанията, както и самоличността на свидетелите се пазят в тайна.
— Чуйте се само! Хипотетични показания, направени от хипотетична репортерка. Може ли да продължа?
Франк Тремънт каза:
— Продължете.
— Супер! Според нейните хипотетични показания, когато тя се е срещнала с Дан Мърсър в онази каравана, преди стрелбата, по лицето му е имало ясни белези, че наскоро здравата са го напердашили.
Никой не проронваше и дума.
— Обичам да получавам потвърждение на думите си — заяви Хестър. — Нека поне единият от вас да кимне с глава.
— Престори се, че си видяла как и двамата кимаме — предложи Франк.
— Добре, съгласих се. Сега нека кажем — отново хипотетично, че няколко дни преди това Дан Мърсър се е срещнал с бащата на някоя от жертвите му. Да кажем, че двамата са се скарали. Да кажем, че по време на свадата са били пролети няколко капки кръв. Да кажем, че тъкмо тази кръв е изцапала купето на автомобила.
Тя замълча, разпери ръце и повдигна вежди.
Уокър погледна към Тремънт.
Франк Тремънт рече:
— Тъй, тъй.
— Тъй, тъй, какво?
Той се помъчи да се усмихне.
— Ако е започнала хипотетична кавга, тя със сигурност ще осигури на клиента ви добър мотив, нали така?
— Извинете, как ви беше името?
— Франк Тремънт, следовател от полицейското управление в Есекс.
— Новак ли си, Франк?
Сега бе негов ред да разпери ръце.
— На новак ли ви приличам?
— Не, Франк, приличаш на човек, който сто години е вземал все погрешни решения, но когато преди малко говореше за мотивацията, все едно чувах някой неопитен „заек“ в професията да поучава малоумния си помощник. На първо място — обърни внимание — обикновено изгубилият битката е онзи, който търси възмездие, нали така?
— В повечето случаи.
— Е — Хестър махна към клиента си, сякаш бе водеща на забавно шоу, — погледнете този здравеняк, мъжкаря, когото наричам свой клиент. Да виждате по него синини или драскотини? Не. Така че, ако е имало физическа разправа, моят човек е имал превес, какво ще кажете?
— Това нищо не доказва.
— Повярвай ми, Франк, не би искал да влезеш в спор за доказателствена стойност на фактите с мен. Така или иначе, дали си спечелил, или си загубил битката, няма никакво значение в случая. Говорите за мотив, сякаш това е нещо ново, което ще ви помогне. Тъй като едва навлизаш в казуса, Франк, нека ти помогна — Дан Мърсър е направил голи снимки на осемгодишния син на клиента ми. Това вече е мотив. Виждаш ли? Когато някой мъж насили сексуално детето ти, това е мотив за отмъщение. Запиши си го някъде. Опитните следователи трябва да знаят тези неща.
Франк недоволно изсумтя.
— Въпросът не е в това.