— И — обади се Хестър — вие мислите, че трупът му ще ви подскаже къде се намира?
— Да, би могло. По трупа може да има някакви следи, може да намерим нещо в джобовете му. Клиентът ти трябва да ни каже къде е Дан Мърсър.
Хестър поклати глава.
— Нима очакваш да накарам клиента си сам да се обвини?
— Очаквам клиентът ти да постъпи по най-правилния начин.
— Сигурна съм, че всичко е скалъпено.
Франк Тремънт се изправи.
— Моля?
— Имала съм работа с доста ченгета и познавам номерата им. Хайде, признай си, за да спасим момичето.
Той се наведе напред.
— Погледни ме хубаво. Наистина ли вярваш, че си измислям?
— Може и така да е.
— Но не е — заяви Уокър.
— И трябва да повярвам на честната ви дума?
И Уокър, и Тремънт стояха и я гледаха. И тримата знаеха — всичко беше истина. Дори Де Ниро не можеше да го изиграе по-добре.
— И все пак — каза Хестър, — няма да позволя на клиента си сам да се инкриминира.
Тремънт стана, лицето му пламна.
— И ти ли мислиш така, Ед?
— Говори на мен, не на клиента ми.
Франк не й обърна внимание.
— Ти си служител на закона. — Той се наведе и погледна Ед Грейсън право в лицето. — Като си убил Дан Мърсър, би могъл да бъдеш обвинен и в убийството на Хейли Макуейд.
— По-полека — обади се Хестър.
— Как ще живееш със себе си, Ед? С гузната си съвест? Ако си мислиш, че ще си губя времето с юридически маневри…
— Почакай — намеси се Хестър с удивително спокоен глас. — Основаваш връзката единствено върху този телефон?
— Моля?
— Само с този факт ли разполагаш? С телефона в хотелската стая?
— Нима това не е достатъчно?
— Не питам за това, Франк. Искам да знам какво още имаш на разположение?
— Защо се интересуваш?
— Просто ми отговори.
Франк Тремънт отправи поглед към Уокър. Уокър кимна с глава.
— Бившата му съпруга — каза Франк. — Мърсър често е посещавал дома й. Очевидно същото е правила и Хейли Макуейд.
— И мислиш, че тъкмо там Мърсър се е срещнал с момичето?
— Така мислим.
Хестър кимна. После додаде:
— Пуснете клиента ми да си ходи, моля.
— Шегуваш се, нали?
— Пуснете го веднага.
— Клиентът ти е унищожил единствената ни улика!
— Грешка — отсече Хестър и гласът й проехтя в стаята. — Ако думите ви са истина, то тогава Ед Грейсън ви е предоставил единствената улика.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Как открихте телефона, смотаняци?
Не последва отговор.
— Претърсихте стаята на Дан Мърсър, нали така? А защо? Защото мислехте, че клиентът ми го е убил. Ако не беше така, нищо нямаше да откриете. Три месеца разследване — и нищо. До ден-днешен. Когато моят клиент ви предостави единствената улика.
Мълчание. Но Хестър не беше свършила.
— И докато сме още на въпроса, Франк, аз знам кой си ти. Следовател Франк Тремънт от полицейското управление в Есекс, който преди няколко години оплеска важно дело за убийство. Провалът е бил покрит от началника ти Лорън Мюс заради мързела ти и липсата на компетентност, нали така? И ето че сега се появяваш пред мен с последния си случай и какво става? За да изкупиш вината си и да спасиш мизерната си кариера дори не си си направил труда да огледаш добре известния педофил, чийто път се е пресякъл с жертвата по доста очебиен начин. Как, по дяволите, си го пропуснал, Франк?
Сега бе ред на Франк Тремънт да пребледнее.
— И сега ти, едно мързеливо ченге, имаш наглостта да обвиняваш клиента ми в съучастничество? Би трябвало да му благодариш. Профука месеци по този случай и не откри абсолютно нищо. Сега си по-близо от всякога до решението му поради престъплението, в което обвиняваш клиента ми.
Франк Тремънт се сви пред очите им.
Хестър кимна на Грейсън. Двамата понечиха да станат от местата си.
— Къде си мислите, че отивате? — попита Уокър.
— Тръгваме си.
Уокър подкани с поглед Тремънт да възрази. Тремънт бе все още замаян. Уокър пое инициативата в свои си ръце.
— Така си мислите. Клиентът ти е арестуван.
— Искам добре да ме чуете — каза Хестър. Сега тонът й бе по-мек, примирителен. — Губите си времето.
— Защо мислиш така?
Тя го погледна право в очите.
— Ако знаехме нещо, което би могло да помогне на това момиче, щяхме да ви го съобщим.