Мълчание.
Уокър се помъчи да се изперчи, но вече нямаше смисъл.
— Защо не ни оставиш ние да решим какво би ни помогнало?
— Да — отвърна Хестър, която от известно време насам стоеше права; тя хвърли поглед към Тремънт, после отново се взря в Уокър. — И двамата доста се потрудихте, за да ми вдъхнете доверие. Сега трябва да се съсредоточите в задачата си — да намерите горкото момиче, а не да преследвате единствения човек, направил нещо полезно в случая.
Някой почука на вратата. Млад полицай надникна в стаята. Всички обърнаха поглед към него. Уокър попита:
— Какво има, Стантън?
— Открих нещо в телефона й. Мисля, че ще искате да го видите.
Глава 19
Франк Тремънт и Мики Уокър тръгнаха след Стантън по коридора.
— Хестър Кримстийн е безнравствена акула, която би засрамила дори уличница — забеляза Уокър. — Знаеш ли, че всичките тези приказки за компетентността и тям подобни имаха за цел да ни изхвърли от играта?
— Аха.
— Погълнат си целият от случая. Направи повече от който и да е друг.
— Така е.
— Същото може да се каже и за ФБР, за криминалните психолози, както и за цялото управление. Едва ли някой можеше да предвиди случилото се.
— Мики?
— Да.
— Нуждая се от нежност — заяви Франк. — Ще отида да потърся някой по-женствен от теб, ясно?
— Добре де, ясно.
Стантън ги отведе в една ъглова стая в мазето, където се навъртаха полицаи от техническия екип. Бяха включили телефона на Хейли Макуейд в един от компютрите. Стантън посочи към екрана.
— Нарочно прекарахме телефона й през компютъра, за да го огледаш на по-голям екран.
— Хубаво — отвърна Франк Тремънт. — Е, какво открихте?
— Намерих нещо в една апликация.
— Къде?
— В апликация към телефона.
Тремънт се хвана за колана и повдигна панталоните си.
— Представи си, че съм древно изкопаемо, което не може да включи дори собственото си видео.
Стантън натисна едно копче. Екранът почерня и на него се появиха три колонки стриктно подредени иконки.
— Това са апликациите за мобилния телефон. Ето тук, където пише „айкол“, се записват уговорените й срещи, като например за игра на лакрос или пък училищните задачи, „тетрис“ е името на играта, както и „моточейзър“, „сафари“ е нейният браузър, „айтюнс“ — тук може да сваля песни. Хейли е обичала музиката. Има и още една програма или музикална апликация, наречена „Шазам“. Тя…
— Мисля, че това е главното — каза Уокър.
— Да, съжалявам.
Франк се вторачи в телефона на Хейли. Запита се коя ли песен е слушала за последно. Бърз рок ли е харесвала, или сърцераздирателни балади? Като типичен дърт гадняр Франк винаги се бе подигравал на подобни джунджурии, на хлапаците, които набират и изпращат текстове и се шляят със слушалки в ушите, но знаеше, че в известен смисъл това бе животът. Вътре щеше да намери имената на приятелите й, училищната й програма щеше да бъде в календара, любимите й парчета — в специален списък, той щеше да види и снимките, които са я карали да се усмихва, като онази с Мики Маус.
В телефона й щеше да бъде и обвинението на Хестър Кримстийн. Наистина Дан Мърсър не бе извършил някакво насилие или изнасилване преди, изглежда, си бе падал по млади момичета, а фактът, че бившата му съпруга живее в същия град, едва ли означава нещо. Ала думите на Кримстийн относно липсата му на компетентност още звучаха в ушите му и Франк се опасяваше, че в тях дочува ехото на истината.
Трябваше да забележи педофила.
— Както и да е — каза Стантън, — нямам намерение да навлизам в подробности, но ми се струва малко странно. Хейли е свалила много песни, както прави всеки на нейната възраст, но не и по времето, когато е изчезнала. След изчезването си тя не е влизала и в мрежата. Искам да кажа, че ни е известно всяко място, на което е била, защото сървърът ни го посочва. Така че видяното в браузъра няма да ви изненада кой знае колко. Направила е няколко справки в университета във Вирджиния — предполагам, че е понесла тежко факта, че не са я приели, прав ли съм?
— Прав си.
— Търсила е сведения и за някакво момиче на име Лин Яловски от Уест Ориндж, състезателка по лакрос, приета в университета във Вирджиния, затова мисля, че й е била конкурентка.
— Това го знаем — отвърна Франк.
— Да, от сървъра. Сигурно знаете и за съобщенията, за текстовете и други такива, макар че, трябва да отбележа, че Хейли се е занимавала много по-малко с тези неща, отколкото приятелите й. Но вижте, тук има една специална апликация с „Гугъл Ърт“. Вероятно знаеш какво означава това.