Уенди се замисли.
— Госпожо Тайнс? — каза Патриша.
— Да?
— За какво си мислите?
Уенди не желаеше да лъже момичето. Но и не искаше да й каже. Гледаше встрани и се колебаеше.
— Какво става тук?
И двете се сепнаха. Обърнаха се и видяха областния детектив Франк Тремънт и шериф Уокър. Детектив Тремънт имаше недоволен вид. Хвърли кос поглед към шериф Уокър. Уокър кимна и каза:
— Патриша, ще дойдеш ли с мен?
Уокър и Патриша се запътиха към полицейската шатра, като оставиха Тремънт насаме с Уенди. Тремънт свъси вежди.
— Надявам се, че не ми изиграхте някой номер, докато разговаряхте със семейството?
— Не.
— Е, до какво се добрахте?
— Дан Мърсър е харесвал млади момичета.
Тремънт я погледна с крайчеца на окото си.
— Леле, какво откритие!
— Нещо в цялата тази история с Дан Мърсър ми звучи фалшиво от самото начало — продължи тя. — Сега няма защо да се впускам в подробности, но никога не съм го възприемала като злодей или хищник. Разговарях с негов състудент от „Принстън“. Той не вярва, че Дан би могъл да отвлече когото и да е.
— Леле, и това е голямо откритие!
— Но в същото време потвърди, че Дан е харесвал по-млади момичета. Не отричам, че е отрепка. По-скоро е пълен боклук. Но онова, което искам да кажа, е, че той, изглежда, е получил съгласието на момичето, не е действал като отявлен насилник.
Тремънт не изглеждаше впечатлен от казаното.
— И така?
— И така, Патриша твърди, че Хейли си е имала таен приятел.
— Не е бил чак толкова таен. Местен хлапак на име Кърби Сенет.
— Сигурен ли сте?
— В какво да съм сигурен? — Тремънт направи пауза. — Почакайте, какво искате да кажете?
— Според Патриша Хейли неведнъж се е измъквала навън — последния път е излязла близо седмица, преди да изчезне. Твърди, че Хейли я е помолила да я прикрие.
— Така е.
— И вие, момчета, си мислите, че тя се е срещала с това хлапе Кърби?
— Да.
— Кърби потвърди ли го?
— Не напълно. Вижте, има доказателства, че са били заедно. Писали са си съобщения, изпращали са си имейли и прочее. Сякаш на Хейли й е харесвало да го пази в тайна — може би защото Кърби е бил още хлапе. Не е бил кой знае какво. Момчето се е позовало на Петата поправка и не е казало истината. Не е нещо необичайно, дори да е невинен. Богати родители, разглезено дете, знаете как става.
— И това е бил приятелят на Хейли?
— Така изглежда. Но Кърби ни каза, че с Хейли са скъсали близо седмица преди нейното изчезване. Това съвпада с времето, когато се е измъкнала последния път.
— И очевидно сте огледали Кърби?
— Разбира се, но хлапето е пълен идиот. Не ме разбирайте погрешно. Дълго време проучвахме Кърби. По времето, когато тя е изчезнала, той е бил в Кентъки. Алибито му е непоклатимо. Проверихме го цели шест пъти. Няма начин да е замесен в това, ако това имате предвид.
— Нямам това предвид — отвърна Уенди.
Тремънт хвана колана си за токата и си повдигна панталоните.
— В такъв случай няма ли да споделите с нас?
— Дан Мърсър се е срещал с млади момичета. Хейли Макуейд излиза от дома си — няма следи от насилие, нито от влизане с взлом, нищо. Искам да кажа, че вероятно тайнственият й приятел не е бил Кърби Сенет. Може да е бил Дан Мърсър.
Тремънт не бързаше да отговори. Предъвкваше нещо, което очевидно бе доста неприятно на вкус.
— Значи мислите — какво? Че Хейли е избягала с този извратеняк по собствена воля?
— Все още не ми се ще да отивам толкова далече.
— Добре — отвърна Тремънт със стоманена нотка в гласа. — Защото тя е порядъчно момиче. Наистина. Не искам родителите й да слушат подобни глупости. Не го заслужават.
— Нямам намерение да я очерня.
— Добре. Значи сме наясно.
— Но заради самия спор — уточни Уенди — нека кажем, че Хейли е забегнала с Мърсър. Това обяснява липсата на следи от насилие. А може би обяснява и защо мобилният й телефон се намираше в мотелската му стая.
— И какво е обяснението?
— Хейли бяга с Дан Мърсър. Но го убиват. Тя бързо излиза от мотелската стая, без дори да погледне назад. Помислете. Ако Дан Мърсър я бе отвлякъл и убил, защо ще задържа телефона й?
— Като трофей?
Уенди се намръщи.
— Наистина ли го мислите?
Тремънт не отговори.
— Намерихте тази гора в „Гугъл Ърт“, нали?