Выбрать главу

Когато излезе извън полицейските ограждения, Уенди, учудена, откри, че Ед Грейсън я чакаше, облегнат на колата й. Мъчеше се да се държи нормално, ала не успяваше. Въртеше цигарата между пръстите си. Пъхна я в устата си и дръпна дълбоко, сякаш се намираше под водата, а цигарата бе тръбичка, през която си поемаше въздух.

— Пак ли си ми прикрепил проследяващо устройство на автомобила? — попита тя.

— Нямам представа за какво говориш.

— Да бе! Само проверяваш дали гумата ми е спукана, нали така?

Грейсън отново дръпна от цигарата си. Лицето му сякаш от дни не бе виждало самобръсначка, но такива бяха лицата и на повечето мъже, събрали се тук в този ранен час. Очите му бяха кървясали. Изглеждаше много по-зле от човека, който предишния ден самонадеяно й развиваше теории за бдителността. Тя си спомни за посещението му в дома й.

— Наистина ли си мислеше, че ще ти помогна да го убиеш? — попита Уенди.

— Истината ли искаш?

— Да, би било добре.

— Може и да си се съгласила с моята теория. Дори може да си се поразколебала по въпроса за Ариана Насброу. Но не, никога не съм си и помислял, че ще ми помогнеш.

— Просто си опитвал почвата, така ли?

Той замълча.

— Или посещението ти е било повод, за да поставиш проследяващо устройство на колата ми?

Ед Грейсън поклати глава.

— Моля? — попита тя.

— Не разполагаш с никакви улики, нали, Уенди?

Тя се приближи до вратата откъм страната на шофьора.

— Защо си дошъл, Ед?

Той отправи поглед към гората.

— Исках да помогна в търсенето.

— Но няма да те пуснат ли?

— Ти какво мислиш?

— Говориш като провинил се.

Той отново дръпна от цигарата.

— Направи ми услуга, Уенди. Пропусни анализаторската част.

— Какво искаш от мен?

— Мнението ти.

— За кое?

Той стисна цигарата с връхчетата на пръстите си, сякаш в нея се съдържаше отговорът.

— Мислиш ли, че Дан я е убил?

Тя се замисли как да му отговори.

— Какво направи с трупа му?

— Най-напред ми отговори. Наистина ли Дан е убил Хейли Макуейд?

— Не знам. Може да я е затворил някъде и точно в този миг тя да умира от глад заради онова, което направи ти.

— Добър отговор. — Той се почеса по бузата. — Но полицаите вече ми вмениха тази вина.

— Не се ли получи?

— Не.

— Ще ми кажеш ли какво направи с трупа му?

— Боже мой — изрече монотонно той. — Аз… нямам… никаква… представа… за… какво… говориш…

Тя попадна в задънена улица, а имаше да посети много места. Онова малко нещо, което се въртеше в главата й, имаше общо с групата на съквартирантите от „Принстън“. Дан и Хейли са избягали заедно — добре, може би. Ами скандалите, които включваха старите му съквартиранти? Можеше и нищо да не означаваха. Но най-вероятно не бе така. Тук нещо важно й убягваше.

— И какво искаш от мен? — попита тя.

— Опитвам се да разбера дали Дан наистина е отвлякъл момичето.

— Защо?

— За да помогна на следствието, разбира се.

— За да спиш спокойно през нощта ли?

— Може би.

— И кой точно отговор ще успокои съня ти? — попита тя.

— Не те разбирам.

— Ако Дан е убил Хейли, съвестта ти няма да страда толкова, задето ти уби него, нали така? Както вече каза, той би могъл пак да го направи. Ти го спря, макар и малко късно. А ако не я е убил, значи все още си убеден, че той би могъл да нарани някого другиго? Тъй или иначе единственият начин да го спреш, е бил да го убиеш. А това означава, че само ако се окаже, че Хейли е жива, а ти застрашаваш живота й със своите действия, ще загубиш съня си.

Ед Грейсън поклати глава.

— Забрави за това.

Той понечи да си тръгне.

— Пропускам ли нещо? — попита тя.

— Както вече казах — и без да забавя крачка, Грейсън хвърли цигарата, — не разполагаш с никакви доказателства.

Глава 23

А сега какво?

Уенди би могла да продължи да търси улики, които да докажат, че макар и да не е било съвсем в реда на нещата, Дан и Хейли са имали отношения, при това напълно доброволно, но какво щеше да спечели от това? Полицията вече разполагаше с тази теория. Щяха да работят по нея. А тя трябваше да погледне случилото се от друг ъгъл.

Петимата, обитаващи едно и също жилище в „Принстън“.