— Какво правиш тук?
— Трябва да поговорим.
— Вече говорихме.
— Не беше достатъчно.
— Нищо не знам.
Тя направи крачка към него.
— Нима не разбираш, че момичето е все още в неизвестност?
Фил затвори очи.
— Разбирам — отвърна той. — Просто… Не знам нищо.
— Само пет минути. Заради Хейли.
Фил кимна с глава. Те се оттеглиха на масата в ъгъла. Тя беше правоъгълна и в единия й ъгъл имаше лого със следния надпис: „Моля, предложете тази маса на клиентите инвалиди“.
— През първата година на престоя ви в „Принстън“ — захвана Уенди, — двамата с Дан имахте ли и други съквартиранти?
Фил се намръщи.
— Какво значение има това?
— Просто ми отговори, става ли?
— Бяхме петима. Освен Дан и аз в апартамента живееха Фарли Паркс, Келвин Тилфър и Стийв Мишано.
— По-късно живели ли сте пак заедно?
— Сериозно ли ме питаш?
— Моля те!
— Да. Е, на втората година — или може би беше третата — Стийв записа семестъра в Испания. В Барселона или Мадрид. А през третата година, струва ми се, че Фарли живя в общежитието на студентското братство.
— Ти не влезе ли в братството?
— Не. О, аз отсъствах през първия семестър на последната година. Работех по програма в Лондон. Доволна ли си?
— Поддържахте ли връзка помежду си?
— Всъщност не.
— А Келвин Тилфър?
— Откакто завършихме, не съм чувал нищо за него.
— Не знаеш ли къде живее?
Фил поклати глава. Барманът донесе чаша с кафе и я остави пред Фил. Фил погледна към Уенди, за да види дали и тя не иска кафе, ала Уенди отказа.
— Келвин беше от Бронкс. Може да се е върнал там, не съм сигурен.
— Ами другите? Не си ли разговарял с тях?
— Чух се с Фарли, макар и доста отдавна. Миналата година двамата с Шери набирахме средства за кампанията му. Беше се кандидатирал за Конгреса, но не му провървя.
— Е, Фил, там е работата.
— Къде?
— На никого от вас не е провървяло.
Той хвана чашата си, ала не я вдигна.
— Не те разбирам.
Тя извади листовете от кафявия плик, който бе донесла със себе си, и ги постави на масата.
— Какво е това? — попита той.
— Да започнем с теб.
— Какво за мен?
— Преди година те обвиняват в присвояване на два милиона долара.
Той облещи очи.
— Откъде знаеш колко?
— И аз си имам източници.
— Обвиненията са пълна безсмислица. Не съм го направил.
— Не твърдя, че си го направил. Слушай ме внимателно, ясно? Първо обвиняват теб в незаконно присвояване. — Тя отвори друга папка. — Два месеца по-късно Фарли се разорява от раздухването на политически скандал с участието на проститутка. — Следващата папка. — Месец и нещо след този скандал Дан Мърсър се озовава в моето предаване. А после — да минем още два месеца напред — д-р Стийв Мишано е арестуван за незаконно притежание на предписани с рецепта наркотични средства.
Папките, съдържащи разпечатки от материалите в интернет, бяха подредени върху масата. Фил се взираше в тях, но не ги докосваше, сякаш се страхуваше от тях.
— Не ти ли се струва, че е адско съвпадение? — попита тя.
— Ами Келвин?
— Още нямам нищо за него.
— И откри всичко това само за един ден?
— Не ми отне много време. Просто се разрових в мрежата.
Тен-А-Флай се обади зад гърба й:
— Мога ли да им хвърля един поглед?
Тя се обърна. Тук бяха всички момчета от Клуба на бащите.
— Подслушвахте ли?
— Не се обиждай — отвърна Дъг. — Хората тук разговарят за личния си живот на висок глас. Сякаш са се оградили с „изобретението на професор Коун“13. Свикнали сме с чуждите тайни. Фил, заради обвинението в присвояване ли те уволниха?
— Не. Това беше извинението им. Бях съкратен като всички вас.
Тен-А-Флай протегна ръка и взе разпечатките. Намери отнякъде очила за четене и ги заразглежда.
Фил рече:
— Все още не виждам връзка с изчезналото момиче.
— Може би такава няма — отвърна Уенди. — Но нека се придвижваме крачка по крачка. Въвлекли са те в скандал. Ти твърдиш, че си невинен.
— Наистина съм невинен. Иначе защо ще съм на свобода? Ако фирмата разполагаше с доказателства, сега щях да съм в затвора. Но те знаят, че обвинението е скалъпено.
13
Един от множеството способи, приложени в американската телевизионна поредица от шейсетте години на миналия век „Умници“, които предизвикват смеха на публиката — измислено изобретение на измислен професор, невидим плащ, с който говорещият може да се загърне и уж да запази думите си в тайна от околните, което тъй и не се получава. — Б.пр.