Выбрать главу

— Какво правиш тук?

— Трябва да поговорим.

— Вече говорихме.

— Не беше достатъчно.

— Нищо не знам.

Тя направи крачка към него.

— Нима не разбираш, че момичето е все още в неизвестност?

Фил затвори очи.

— Разбирам — отвърна той. — Просто… Не знам нищо.

— Само пет минути. Заради Хейли.

Фил кимна с глава. Те се оттеглиха на масата в ъгъла. Тя беше правоъгълна и в единия й ъгъл имаше лого със следния надпис: „Моля, предложете тази маса на клиентите инвалиди“.

— През първата година на престоя ви в „Принстън“ — захвана Уенди, — двамата с Дан имахте ли и други съквартиранти?

Фил се намръщи.

— Какво значение има това?

— Просто ми отговори, става ли?

— Бяхме петима. Освен Дан и аз в апартамента живееха Фарли Паркс, Келвин Тилфър и Стийв Мишано.

— По-късно живели ли сте пак заедно?

— Сериозно ли ме питаш?

— Моля те!

— Да. Е, на втората година — или може би беше третата — Стийв записа семестъра в Испания. В Барселона или Мадрид. А през третата година, струва ми се, че Фарли живя в общежитието на студентското братство.

— Ти не влезе ли в братството?

— Не. О, аз отсъствах през първия семестър на последната година. Работех по програма в Лондон. Доволна ли си?

— Поддържахте ли връзка помежду си?

— Всъщност не.

— А Келвин Тилфър?

— Откакто завършихме, не съм чувал нищо за него.

— Не знаеш ли къде живее?

Фил поклати глава. Барманът донесе чаша с кафе и я остави пред Фил. Фил погледна към Уенди, за да види дали и тя не иска кафе, ала Уенди отказа.

— Келвин беше от Бронкс. Може да се е върнал там, не съм сигурен.

— Ами другите? Не си ли разговарял с тях?

— Чух се с Фарли, макар и доста отдавна. Миналата година двамата с Шери набирахме средства за кампанията му. Беше се кандидатирал за Конгреса, но не му провървя.

— Е, Фил, там е работата.

— Къде?

— На никого от вас не е провървяло.

Той хвана чашата си, ала не я вдигна.

— Не те разбирам.

Тя извади листовете от кафявия плик, който бе донесла със себе си, и ги постави на масата.

— Какво е това? — попита той.

— Да започнем с теб.

— Какво за мен?

— Преди година те обвиняват в присвояване на два милиона долара.

Той облещи очи.

— Откъде знаеш колко?

— И аз си имам източници.

— Обвиненията са пълна безсмислица. Не съм го направил.

— Не твърдя, че си го направил. Слушай ме внимателно, ясно? Първо обвиняват теб в незаконно присвояване. — Тя отвори друга папка. — Два месеца по-късно Фарли се разорява от раздухването на политически скандал с участието на проститутка. — Следващата папка. — Месец и нещо след този скандал Дан Мърсър се озовава в моето предаване. А после — да минем още два месеца напред — д-р Стийв Мишано е арестуван за незаконно притежание на предписани с рецепта наркотични средства.

Папките, съдържащи разпечатки от материалите в интернет, бяха подредени върху масата. Фил се взираше в тях, но не ги докосваше, сякаш се страхуваше от тях.

— Не ти ли се струва, че е адско съвпадение? — попита тя.

— Ами Келвин?

— Още нямам нищо за него.

— И откри всичко това само за един ден?

— Не ми отне много време. Просто се разрових в мрежата.

Тен-А-Флай се обади зад гърба й:

— Мога ли да им хвърля един поглед?

Тя се обърна. Тук бяха всички момчета от Клуба на бащите.

— Подслушвахте ли?

— Не се обиждай — отвърна Дъг. — Хората тук разговарят за личния си живот на висок глас. Сякаш са се оградили с „изобретението на професор Коун“13. Свикнали сме с чуждите тайни. Фил, заради обвинението в присвояване ли те уволниха?

— Не. Това беше извинението им. Бях съкратен като всички вас.

Тен-А-Флай протегна ръка и взе разпечатките. Намери отнякъде очила за четене и ги заразглежда.

Фил рече:

— Все още не виждам връзка с изчезналото момиче.

— Може би такава няма — отвърна Уенди. — Но нека се придвижваме крачка по крачка. Въвлекли са те в скандал. Ти твърдиш, че си невинен.

— Наистина съм невинен. Иначе защо ще съм на свобода? Ако фирмата разполагаше с доказателства, сега щях да съм в затвора. Но те знаят, че обвинението е скалъпено.

вернуться

13

Един от множеството способи, приложени в американската телевизионна поредица от шейсетте години на миналия век „Умници“, които предизвикват смеха на публиката — измислено изобретение на измислен професор, невидим плащ, с който говорещият може да се загърне и уж да запази думите си в тайна от околните, което тъй и не се получава. — Б.пр.