— Не — призна си тя.
— Тази дейност расте, докато достигне точката на неприложимост — което ще рече, че всички започват да се занимават с това и в глъчката никой никого не може да чуе. Но засега този маркетинг все още работи. Прилагаме го дори при продажбата на моя милост в качеството ми на рапър. Да речем, пуснат нов филм. Веднага ще срещнете дълги рецензии и положителни критики в YouTube и в новинарските табла, в блоговете ще напишат какъв страхотен филм е той и прочее. По-голямата част от първите рецензии не отговарят на истината. Направени са от екип, специално нает от съответното киностудио.
— Добре, но каква е връзката с нашия случай?
— Накратко, някой тук е направил същото, но в обратен ред — в случаите с Мишано и Фарли Паркс това е сигурно. Регистрирали са нови блогове. Платили са съответна такса, така че, когато търсите нещо за тези двамата, най-горе на страницата се появяват вирусните им захранвания. Също като вирусния маркетинг, ала в случая това е създадено не да гради, а да разрушава.
— И така — каза Уенди, — ако аз например искам да узная нещо за д-р Стийв Мишано и го потърся в интернет…
— Ще бъдеш облъчена с отрицателна енергия — довърши изречението й Тен-А-Флай. — С десетки страници негативизъм. Да не споменаваме „Туитър“, социалните мрежи, анонимните имейли…
— Имахме нещо подобно по времето, когато работех за „Леман“ — намеси се Дъг. — Някакви хора влизаха в бордовете и говореха хубави неща за IPO14 — анонимно или с фалшиво име, но неизменно със запазен интерес. Разбира се, срещаше се и обратното. Пускаш слухове за мощен конкурент — че върви към фалит например. О, спомням си, че веднъж се сблъсках с един финансов журналист в интернет пространството, който разпространяваше слуха, че „Леман“ западат, и познайте какво стана? Внезапно интернет пространството почерня от измислени обвинения срещу него.
— Значи всички тези обвинения са фалшиви? — попита Уенди. — И Мишано не е бил арестуван?
— Не е така — отвърна Флай. — Обвинението е истинско. Взето е от реално съществуващ вестник и реално съществуващ сайт. Но останалото — защо не погледнеш блога за наркопласьора? А сега го виж от гледна точка на проститутката, въвлечена в скандала с Фарли Паркс. Две страници от блогъра — авторът не е споменал други материали, а само онези, които осъждат двамата мъже.
— Но това е опетняване на репутацията — заяви Уенди.
Тен-А-Флай вдигна рамене.
— Не твърдя, че не са го правили. Може би виновните са те, а не ти, Фил, познаваме се добре. Опитвам се да кажа, че някой е искал скандалите да гръмнат на всеослушание.
Което, каза си Уенди, пасва на моята конспиративна теория за умишленото подклаждане на съсипващите скандали.
Тен-А-Флай погледна зад себе си.
— Откри ли нещо, Оуен?
Без да отлепя очи от лаптопа си, Оуен отговори:
— Само още малко.
Тен-А-Флай продължи да разглежда разпечатките. В далечината сервитьор издиктува на висок глас сложна поръчка, включваща думите „вентис“ и „половин кафе“, „един процент“ и „соя“. Барманът бързо си записваше. Машината за еспресо свистеше като свирка на влак и заглушаваше саундтрака на „Без ресори“.
— А педофила, когото залови? — попита Тен-А-Флай.
— Какво за него?
— И него ли е завъртяла онлайн търговията?
— Дори не ми е хрумвало да проверя.
— Оуен? — каза Тен-А-Флай.
— Дан Мърсър, нали?
Уенди кимна.
Оуен чукна няколко клавиша на лаптопа.
— Няма кой знае колко, може би само два-три резултата, но какво от това? Той присъстваше във всички новини по телевизията.
— Уенди, откъде разбра за Мърсър?
И тя си бе задала същия въпрос и посоката, по която поеха мислите й, никак не й се бе понравила.
— Получих анонимен имейл.
Фил бавно поклати глава. Останалите зяпнаха от изумление.
— Какво пишеше в него? — попита Тен-А-Флай.
Тя измъкна телефона си марка „Блекбъри“. Файлът се пазеше в него. Намери го, извади го на екрана и го подаде на Тен-А-Флай.
Здрасти. И преди съм гледала вашето предаване. Мисля, че трябва да знаете за гадняра, когото срещнах онлайн. Аз съм на тринайсет години и влязох в чата за непълнолетни момчета и момичета. Той се правеше на момче на моите години, но се оказа, че е много по-възрастен. Мисля, че е към четирийсет. Висок е колкото баща ми, което е метър и осемдесет, има зелени очи и къдрава коса. Толкова беше красив, че се срещнах с него в едно кино и той ме накара да отидем в дома му. Беше ужасно. Страхувам се, че е сторил същото и на други деца, защото работата му е с деца. Моля, помогнете, за да не наранява и други.