— Не, всъщност не е. За жалост обществото ни е свикнало да гледа по телевизията как съдебните лекари творят чудеса. Поглеждат през микроскопа и отговорите са пред очите им. За съжаление истината е съвсем различна. Ето например, нека си зададем въпроса: простреляна ли е била Хейли Макуейд? Първо — и това е в резултат на огледа на местопрестъплението — не са намерени никакви гилзи. Няма куршуми в трупа. Направих рентгенови снимки, за да видя дали върху костите няма белези и следи, които да говорят за огнестрелна рана. Нямаше. Доста сложно е и не мога да изключа напълно използването на огнестрелно оръжие. Куршумът може да не е засегнал костта. Тъй като по-голямата част от трупа се е разложила, не е задължително да видим следи, ако куршумът е минал през меките тъкани. Така че единственото, което мога да твърдя, е следното: няма доказателства за прострелване и използването на огнестрелно оръжие в случая е малко вероятно. Следите ли мисълта ми?
— Да.
— Добре. Бих направила същото заключение и по отношение на наличието на прободна рана, но не можем да сме сигурни. Ако извършителят е прекъснал артерия…
— Да, мисля, че разбирам.
— Съществуват и много други вероятности. Възможно е жертвата да е била удушена — една възглавница върху лицето и готово! Дори в случаи, когато трупът е открит след няколко дни, а не след месеци, удушаването трудно може да се установи със сигурност. Но в този случай, след като тялото е престояло най-вероятно три месеца под земята, фактически е напълно невъзможно. Направих и някои по-специфични изследвания, за да разбера дали в организма й не са вкарани определени вещества, но когато тялото е разложено до такава степен, ензимите в кръвния серум се освобождават. Много проби са неточни. Докато се разлагат, тъканите в тялото се превръщат в алкохоли, така че не можем да разчитаме и на тези изследвания. Стъкловидното тяло на Хейли — гелообразното вещество между ретината и лещата на окото й — се е раздробило, следователно и тук не можем да търсим следи от чуждо вещество.
— Значи не си сигурна, че е било убийство?
— Аз, в качеството си на съдебен лекар, не мога да го твърдя със сигурност.
Уенди хвърли поглед към Уокър. Той кимна с глава.
— Но ние можем. Помислете си само. Дори не разполагаме с трупа на Дан Мърсър. Била съм свидетел на случаи, които стигат до съда, без да е открит трупът, и, както казва Тара, това не е толкова необичайно при убийства, от които е минало много време.
О’Нийл стана, като ясно им подсказа, че е време да си вървят.
— Нещо друго?
— Имало ли е сексуално насилие?
— Давам ви същия отговор: не можем да сме сигурни.
Уенди се изправи.
— Благодаря, че ни отдели от времето си, Тара.
Последва още едно официално ръкостискане и Уенди отново се озова на „Норфък стрийт“ заедно с шериф Уокър.
— Разговорът помогна ли ти?
— Не.
— Казах ти, че тук няма нищо интересно.
— Значи това е всичко. Случаят е приключен, така ли?
— Официално и с този шериф? Да.
Уенди погледна надолу по улицата.
— Непрекъснато чувам да казват, че славните времена се завръщат в Нюарк.
— Само че не точно тук — забеляза Уокър.
— Така е.
— Ами ти, Уенди?
— Какво?
— За теб случаят приключен ли е?
Тя поклати глава.
— Все още не е.
— Искаш ли да ми разкажеш за това?
Тя отново поклати глава.
— Още не.
— Така да е.
Грамадният мъж пристъпваше от крак на крак с очи, вперени в паважа.
— Може ли да те помоля за нещо друго?
— Разбира се.
— Чувствам се глупаво. В смисъл че сега не му е времето и прочее.
Тя чакаше.
— Когато всичко свърши, когато след някоя и друга седмица всичко отмине — Уокър се помъчи да вдигне очи и да срещне погледа й, — ще имаш ли нещо против да ти се обадя?
Внезапно улицата сякаш опустя още повече.
— Прав беше относно точния момент.
Уокър мушна ръце в джобовете си и сви рамене.
— Никога не съм се отличавал с деликатност.
— Достатъчно си деликатен — отвърна Уенди, като се помъчи да остане сериозна.
Близостта на смъртта те кара да заобичаш живота още повече. Светът не е нищо друго освен тънки линии, разделящи ни от онова, което смятаме за крайности.
— Не, няма да имам нищо против да ми се обадиш.
Адвокатската кантора на Хестър Кримстийн „Бъртън и Кримстийн“ се намираше в центъра на Манхатън, застроен с небостъргачи, и от него се откриваше зашеметяваща гледка към града и река Хъдсън. Оттук се виждаше военният кораб „Дръзки“, който бе превърнат в музей, както и огромните кораби за увеселителни пътувания за по три хиляди туристи и тя си помисли, че по-скоро ще роди бебе, отколкото да се качи на някой от тях. Истината беше, че тази гледка си оставаше само гледка. Посетителите биваха изумени от нея, ала когато всеки ден е пред очите ти, необикновеното се превръща в баналност, колкото и да не желаеш да си го признаеш.