Выбрать главу

Ед Грейсън стоеше до прозореца. Гледаше навън, но дори да се е възхищавал на изгледа, не го показваше.

— Не знам какво да правя, Хестър.

— Аз пък знам — настоя тя.

— Слушам те.

— Чуй правния съвет на професионалиста: не прави нищо.

Грейсън продължи да гледа навън, но се поусмихна.

— Нищо чудно, че получаваш толкова пари.

Хестър разтвори ръце.

— Нима е тъй просто?

— В случая — да.

— Знаеш, че жена ми ме напусна. Иска да се премести в Квебек заедно с Ед младши.

— Съжалявам.

— Аз съм виновен за бъркотията.

— Ед, не ме разбирай погрешно, но нали знаеш, че не си падам по утешителните приказки и баналните забележки?

— О, да.

— Така че ще ти го кажа направо: наистина си забъркал голяма каша.

— Никога не съм посягал на някого.

— Но сега го направи.

— Нито съм стрелял по човек.

— Но в случая си стрелял. Какво искаш да ми кажеш с това?

И двамата замълчаха. Ед Грейсън се чувстваше уютно в тишината. Но не и Хестър Кримстийн. Тя започна да се люлее на стола си, захвана да си играе с писалката и театрално да въздиша. Накрая стана и прекоси стаята.

— Виждаш ли това?

Ед се извъртя. Тя сочеше към статуята на справедливостта.

— Да.

— Знаеш ли какво е?

— Разбира се.

— Какво?

— Шегуваш ли се?

— Кого изобразява тя?

— Справедливостта.

— И да, и не. Известна е под много имена. Справедливостта, Сляпата справедливост, гръцката богиня Темида, римската богиня Юстиция, египетската богиня Ма’ат, дори дъщерите на Темида — Дике и Астея.

— Ъъъ… какво имаш предвид?

— Оглеждал ли си я подробно? Повечето виждат най-напред завързаните й очи, защото, да, това очевидно се отнася до безпристрастността. Пълна глупост, защото всеки е пристрастен. Не можеш да избягаш от пристрастията. Но погледни дясната й ръка. Това е меч. Той би трябвало да предполага бързо и понякога жестоко, дори смъртно наказание. Но виждаш ли, само тя — системата — може да наказва. Единствено системата, колкото и да е объркана, има право да използва този меч. Но ти, приятелю, нямаш това право.

— Нима ми заявяваш, че не биваше да вземам закона в собствените си ръце? — повдигна вежди Грейсън. — Леле, Хестър, отиваш твърде далече.

— Виж везните, глупако! Държи ги с лявата си ръка. Някои хора са на мнение, че те представляват двете страни в спора — обвинителите и защитата. Други твърдят, че олицетворяват честността и обективността. Помисли си. Везните говорят за равновесие, нали така? Виж сега, аз съм адвокат и си знам цената. Знам какво мислят хората — че покварявам законността, че използвам вратичките в закона, че насилвам правораздаването или се възползвам от него. И това е така. Но каквото и да правя, аз не излизам извън системата.

— И това те оправдава?

— Да. Тъкмо в това се състои равновесието.

— А аз, нека използвам твоята метафора, нарушавам равновесието, така ли?

— Точно така. Това й е хубавото на нашата система. Може да бъде изкривявана и извивана — бог ми е свидетел, че непрекъснато го правя — но щом действаш вътре в границите й, правилно или неправилно, тя работи. Ако излезеш извън нея, ако изгубиш равновесие, макар да имаш най-добри намерения, ще последва хаос и катастрофа.

— Звучи ми така — каза Ед Грейсън и кимна с глава, — сякаш си правиш дълбок самоанализ.

Тя се усмихна на думите му.

— Може би. Но виждам, че и ти си съгласен с мен. Искаш да поправиш грешката. Ала ако го сториш, равновесието ще изчезне.

— Значи трябва да направя нещо, за да го възстановя.

— Не става така, Ед. Вече го знаеш. Остави нещата на самотек и тогава равновесието ще има шанс да се възстанови.

— Дори това да означава, че лошият ще остане на свобода?