Най-после очите му срещнаха нейните. Докато той се дърпаше да се освободи, Уенди пропълзя по-близо до него. Един от санитарите й изкрещя:
— Махай се оттам!
Тя не му обърна внимание.
— Какво има, Келвин?
— Казах им — прошепна той. — Предупредих ги.
— За какво ги предупреди, Келвин?
Келвин се разплака. Роналд я сграбчи за рамото и се опита да я издърпа настрана. Тя го отблъсна.
— За какво ги предупреди, Келвин?
В стаята влезе трети санитар. Той носеше в ръка спринцовка за инжекции. Заби я над лакътя му. Сега Келвин я гледаше право в очите.
— Да не излизат на лов — отговори той с изненадващо спокоен глас. — Повече не биваше да излизаме на лов.
— На лов за какво?
Ала инжекцията му бе подействала.
— Никога не биваше да излизаме на лов — тихо каза той. — Белязаното лице ще ти каже. Никога не биваше да ловуваме.
Глава 27
Роналд Тилфър нямаше представа какво имаше предвид брат му, като спомена „белязаното лице“ и „ловуването“.
— И преди е говорил за белязани и ловуване. Както повтаря и името на Химлер. Мислех, че не означават нищо.
Уенди тръгна да си ходи, като се питаше какво да прави с ненадеждната информация; чувстваше се по-объркана, отколкото в началото на деня.
Чарли лежеше на дивана и гледаше телевизия.
— Здравей — поздрави го тя.
— Какво има за вечеря?
— Добре съм, благодаря. А ти?
Чарли въздъхна.
— Няма ли да пропуснем фалшивите любезности?
— Както и доброто възпитание, може би?
Чарли не помръдна от мястото си.
— Добре ли си? — попита го тя с по-загрижен тон, отколкото възнамеряваше.
— Аз ли? Добре съм, защо?
— Хейли Макуейд ти беше съученичка.
— Да, но всъщност не я познавах.
— Много от съучениците и приятелите ти бяха на погребението.
— Знам.
— Кларк и Джеймс също бяха там.
— Знам.
— Защо ти не пожела да отидеш?
— Защото не я познавах.
— Кларк и Джеймс познаваха ли я?
— Не — отвърна Чарли и седна. — Виж, чувствам се ужасно. Това е трагедия. Но хората, дори най-добрите ми приятели желаят и те да вземат участие, това е всичко. Не са отишли там, за да изразят уважението си. Отишли са, защото са мислели, че ще е страхотно. Искали са да станат част от нещо. Правят го само заради себе си, разбираш ли какво ти казвам?
Уенди кимна с глава.
— Разбирам.
— Няма лошо — продължаваше Чарли. — Но когато става въпрос за мъртво момиче, съжалявам, мен ме няма.
Чарли отново опря глава на възглавницата и се загледа в телевизора. Тя се взря в него за миг.
Без да я погледне, той отново въздъхна и попита:
— Какво има?
— Прозвуча ми също като баща си.
Той замълча.
— Обичам те — каза Уенди.
— Като баща ми ли ще ти прозвуча, ако те попитам: „Какво има за вечеря“?
Тя се засмя.
— Ще проверя в хладилника.
Но предварително знаеше, че в него няма нищо, така че щеше да поръча готова храна. Японски ролчета с кафяв ориз, за да е по-здравословно.
— О, има и още нещо. Познаваш ли Кърби Сенет?
— Не много. Само по външност.
— Той добро момче ли е?
— Не. Пълен глупак.
Тя се усмихна на думите му.
— Чух, че е от дребните наркопласьори.
— Той е от едрите шушумиги. — Чарли седна на дивана. — Какви са тези въпроси?
— Проучвам Хейли Макуейд от друга гледна точка. Според слуховете двамата са били двойка.
— И?
— Не би ли могъл да поразпиташ за тях?
Той й хвърли пълен с ужас поглед.
— Искаш да ме използваш за свой доносник ли?
— Идеята не е добра, нали?
Той не си направи труда да отговори и внезапно я осени друга мисъл, която й се стори доста добра. Тръгна нагоре по стълбите и седна пред компютъра. Бързо прегледа някои снимки и се спря на най-подходящата. Момичето на фотографията изглеждаше на около осемнайсет, евроазиатка, с очила, блуза с голямо деколте, страхотно тяло.
Аха, става.
Уенди бързо откри страница на момичето във „Фейсбук“, като се възползва от снимката й. Името измисли, като комбинира имената на двете си най-добри приятелки в колежа — Шарън Хейт. Аха, добре. Сега трябваше да се сприятели с Кърби.