— Не знам.
Флеър кимна с глава и се отдалечи от свидетелката.
— Признахте си, че сте отишли в дома на клиента ми веднага след като той е побягнал, а продуцентите ви са го подгонили. Наистина ли сте си помислили, че е имал време да се прибере и да опита да се самоубие?
— Сигурно знае най-прекия път до дома си, при това имаше преднина. Да, мисля, че е имал достатъчно време.
— Разбирам. Но сгрешихте, нали?
— За какво?
— Клиентът ми не се е прибрал право у дома си, нали така?
— Не се прибра, така е.
— Но вие сте влезли в дома на господин Мърсър, и то преди той или полицията да са пристигнали, прав ли съм?
— За съвсем кратко време.
— Колко продължи краткото време?
— Не мога да кажа със сигурност.
— Е, нали е трябвало да погледнете във всяка стая? Да се уверите, че не се поклаща от някоя греда, обесен на колана си или на нещо друго, не е ли така?
— Надникнах само в стаята, в която осветлението беше включено. В кухнята.
— А това означава, че най-малкото е трябвало да прекосите всекидневната стая. Кажете, госпожице Тайнс, как постъпихте, когато разбрахте, че моят клиент не е в къщата?
— Излязох навън и продължих да чакам.
— Да чакате какво?
— Да се появи полицията.
— А тя появи ли се?
— Да.
— Със заповед за обиск, прав ли съм?
— Да.
— Аз разбирам, че сте имали благородни помисли, когато сте влезли незаконно в дома на клиента ми, но нима ни най-малко не се разтревожихте за начина, по който ще се погледне на опита ви да му поставите клопка?
— Не.
— От 17 януари насам вие сте извършили задълбочено разследване на миналото на клиента ми. Освен намереното в дома му през онази нощ от полицията, вие открихте ли солидни доказателства за незаконната му дейност?
— Още не.
— Ще приема отговора ви за „не“ — уточни Флеър. — С една дума, без доказателствата, открити от полицията, вие не разполагате с нищо, което да свърже моя клиент с нещо незаконно, прав ли съм?
— През онази нощ той се появи в къщата.
— В къщата клопка, където не живее никаква малолетна. Значи, госпожице Тайнс, случаят, както и вашата… ъ-ъ… репутация зависят изцяло от намереното в дома на моя клиент. Без него вие не можете да докажете нищо. С една дума, вие сте имали и начин, и убедителна причина да подхвърлите тези доказателства, нали така?
На това място Лий Портной скочи от мястото си.
— Ваша Чест, това е абсурдно. Аргументът би трябвало да се прецени от съдебните заседатели.
— Госпожица Тайнс призна, че е влязла в къщата незаконно, без съдебна заповед — заяви Флеър.
— Чудесно — отвърна Портной, в такъв случай трябва да я обвините във влизане с взлом в чужд дом, ако мислите, че ще успеете да го докажете. А ако господин Хикъри желае да представи абсурдните си теории за монахини албиноси или за подхвърлени улики, нека го направи по време на процеса. Пред съдебните заседатели в залата. И тогава аз ще мога да представя улики, с които да докажа абсурдността на теориите му. Затова имаме съдебни зали и процеси. Госпожица Тайнс е обикновена гражданка и не отговаря на стандартите, на които отговаря официалният служител в съда. Не можете да отхвърлите компютъра и снимките, Ваша Чест. Те са били открити по време на законен обиск по силата на заповед, подписана от съдия. Някои от гнусните фотографии са били скрита в гаража и зад рафта с книги, така че няма как госпожица Тайнс да ги е поставила там за краткото време, за минутите, които е прекарала в жилището му.
Флеър поклати глава.
— Уенди Тайнс е влязла с взлом в къщата под благовиден предлог. Включено осветление? Някакво движение? Моля ви! Тя е имала и убедителен мотив да подхвърли уликите, при това е знаела, че домът на Дан Мърсър скоро ще бъде обискиран. Това е по-лошо и от плодовете на отровното дърво. Всяко едно доказателство, открито в къщата, трябва да бъде отхвърлено.
— Уенди Тайнс е обикновена гражданка.
— Това не й дава картбланш в случая. Тя с лекота би могла да подхвърли и лаптопа, и въпросните снимки.
— А това е аргумент, който можете да насочите към съдебните заседатели.
— Ваша Чест, откритите улики са абсолютно безполезни. Според показанията на самата госпожица Тайнс в случая тя не е само обикновена гражданка. Няколко пъти я попитах за връзките й с прокуратурата. И тя си призна, че е техен сътрудник.
Като го чу, Лий Портной пламна целият.
— Това е смешно, Ваша Чест. Нима всеки репортер, който работи върху криминално дело, е сътрудник на прокуратурата?