Выбрать главу

— Поне ми кажи кой стои зад всичко това.

Той поклати глава.

— Не знам.

Отговорът му я накара да се стегне цялата.

— Как може да не знаеш?

Той хвърли две двайсетдоларови банкноти на масата и се накани да става.

— Къде отиваш?

— У дома.

— Не можеш да шофираш.

— Добре съм.

— Не, Фил, не си добре.

— И какво? — изкрещя той и я стресна. — Сега пък се заинтересува от моето състояние ли?

Той изхлипа. Във всеки нормален бар това щеше да привлече любопитни погледи, но тук, при наличието на шумните телевизори, в които бяха съсредоточени всички погледи, той не направи впечатление на никого.

— Какво, по дяволите, става? — попита тя.

— Откажи се. Чуваш ли ме? Казвам ти го не само заради нас, а и заради теб.

— Заради мен ли?

— Сама поставяш опасности по пътя си. И пред сина си.

Тя го сграбчи за ръката и я стисна.

— Фил?

Той се помъчи да стане, но бирата си бе казала думата.

— Ти току-що заплаши детето ми.

— Търсеше си го — отвърна той. — Защото застрашаваш моите деца.

— Как?

Той поклати глава.

— Просто остави нещата каквито са, разбра ли? Всички правим така. Престани да се опитваш да се домогнеш до Фарли и Стийв — и бездруго те няма да разговарят с теб. Остави Келвин на мира. Нищо няма да научиш от него. Край. Дан е мъртъв. А ако продължиш да настояваш, ще умрат и други.

Глава 29

Тя се опита да притисне Фил и да научи повече, но той просто млъкна. Накрая го откара до дома му. Когато се върна вкъщи, завари Попе и Чарли да гледат телевизия.

— Време е за сън — подкани ги тя.

Попе изстена.

— Оооо, не може ли да го догледам?

— Много смешно.

Попе сви рамене.

— Не ми се ще да се предам, но вече е късно.

— Чарли?

Той не откъсваше очи от екрана.

— Според мен е доста смешен.

Страхотно, каза си тя. Любители на комедията.

— Марш в леглото!

— Знаеш ли кой е този филм?

Тя погледна към екрана.

— Прилича ми на „Харолд и Кумар: пътуване до белия замък“19.

— Същият — отвърна Попе. — А ние в нашето семейство никога не прекъсваме Харолд и Кумар по средата. Неучтиво е някак си.

Той имаше право, пък и тя харесваше този филм. Така че се настани до тях, започна да се смее и за известно време се опита да не мисли за мъртви момичета, педофили, за съквартиранти от „Принстън“ и за заплахите към сина й. Ала не беше лесно да забрави за последното, колкото и егоистично да изглеждаше отстрани. Фил Търнбол не беше един от хората, които лесно изпадат в паника, но тази вечер бе проявил желание — да го кажем на езика на хлапетата — да „бъде един от тях“.

Вероятно в думите на Фил имаше логика. Нейният репортаж беше за Дан Мърсър и може би за Хейли Макуейд. Но тази история бе приключила. Бяха върнали Уенди на работа. Резултатите бяха по-скоро добри за нея — всъщност тя се превърна в репортерката, която бе разкрила не само един педофил, а и едно убийство. Може би трябваше да продължи да гледа на нещата от този ъгъл. Трябваше да работи съвместно с полицията и да разбере дали няма и други жертви.

Тя погледна към смеещия се Чарли. Смееше се на нещо казано от Нийл Патрик Харис, изпълняващ ролята на Нийл Патрик Харис. Тя обожаваше неговия смях. Че кой родител не обичаше смеха на детето си? Погледът й остана още известно време върху него, тя си спомни за Тед и Марша Макуейд, помисли си, че те никога вече няма да видят как Хейли се смее, и внезапно я обзе тревога.

Когато на сутринта тревогата поизбледня — след нощния сън, който й се бе сторил не повече от осем минути — Уенди се измъкна от леглото. Повика Чарли. Никакъв отговор. Отново го повика. Нищо.

Тя скочи от леглото.

— Чарли!

Пак нищо.

Обзе я паника, не можеше да диша.

— Чарли!

Тя се втурна по коридора, а сърцето й лудо биеше в гърдите. Зави зад ъгъла и без да почука, отвори вратата.

Той беше вътре, все още в леглото, разбира се, мушнал глава под завивките.

— Чарли!

Той изохка.

— Махай се.

— Ставай!

— Не мога ли да си доспя?

— Снощи те предупредих. Ставай!

— Първия час имаме урок по здравеопазване. Не може ли да го пропусна? Моля те?

— Стани! Веднага!

вернуться

19

Американска кинокомедия на режисьора Дани Ленър. — Б.пр.