— По здравеопазване — повтори той. — Говорят ни за секс. На нас, впечатлителните младежи. Това ни кара да сменяме по-често партньорите си. Повярвай ми, заради моралното ми здраве по-добре е да си остана в леглото.
Тя сдържа усмивката си.
— Стани! Веднага!
— Още пет минутки? Моля те?
Тя въздъхна.
— Добре, още пет минутки. Само толкова.
Час и половина по-късно, когато урокът по здравеопазване свърши, тя го откара на училище. Какво толкова? Последна година е, вече е приет в колеж. Добре ще е да се скатае за малко, рече си тя.
Когато се върна вкъщи, тя провери електронната си поща. Имаше съобщение от Лорънс Черстън, отговорника за уебстраницата на завършилите „Принстън“. Пишеше, че ще е „очарован“ да се срещнат в „удобно за нея време“. Адресът му е: „Принстън“, щата Ню Джърси. Тя му позвъни и го попита дали може да се срещнат същия ден в три следобед. Лорънс Черстън отново повтори, че ще е „очарован“.
Щом затвори телефона, Уенди реши да провери фалшивия си профил във „Фейсбук“, който бе открила на името на Шарън Хейт. Разбира се, каквото и да му се привиждаше на Фил, той нямаше нищо общо с ролята на Кърби Сенет в този казус. Каква връзка изобщо можеше да има това с каквото и да е?
И все пак нямаше да навреди никому, ако провери във „Фейсбук“. Тя се регистрира и с радост видя, че Кърби Сенет я бе включил в списъка на приятелите си. Е, добре. Беше й изпратил и покана да присъства на събиране, на което ще се черпят с „Ред Бул“. Тя щракна върху линка. Видя снимка на усмихнатия Кърби с голяма кутия „Ред Бул“ в ръка.
Имаше адрес и час на събирането, както и кратко съобщение от Кърби: „Здрасти, Шарън, ще се радвам, ако дойдеш!“.
Дотук с траура. Тя се чудеше какво ли ще е това събиране. Вероятно бе сбирка, на която ти сервират „енергийната напитка“ „Ред Бул“, вероятно примесена с нещо по-силничко — ще попита Чарли.
И сега какво? Да се сближи ли с него, за да го накара да се разкрие? Не. Отвратително е. Да излъжеш, че си младо момиче, за да уловиш в капана си покварен извратеняк, е едно, а да си майка на младо момче и да се преструваш, че си на неговата възраст, за да накараш негов съученик да проговори, е съвсем друго.
Тогава каква бе целта й?
Тя нямаше представа.
Телефонът й иззвъня. Погледна и видя, че й се обаждат от телевизията.
— Ало?
— Госпожа Уенди Тайнс?
Гласът бе женски. Строг.
— Да.
— Обаждам се от отдел „Човешки ресурси и право“. Бихме искали да дойдете при нас утре, точно в дванайсет часа.
— За какво се отнася?
— Отделът ни се намира на шестия етаж. Кабинетът на господин Фредерик Монтаг. Точно в дванайсет. Моля, не се разтакавайте.
Уенди се намръщи.
— Да се разтакавам ли?
Щрак.
За какво, по дяволите, ме викат? И кой използва думата „разтакавам се“ извън училище? Тя се облегна назад. Вероятно не е нещо важно. Вероятно трябва да попълни някои документи за преназначението си. И все пак защо е тази загадъчност?
Обмисли следващата си стъпка. Снощи бе разбрала, че Джена Уилър се е преместила в близкия хотел „Мариот“. Време е да си нахлупи репортерската шапка и да я открие. Провери онлайн. Трите най-близки хотела от веригата „Мариот Кортярдс“ бяха в Сикокъс, Парамъс и Моа. Първо позвъни в Сикокъс.
— Бихте ли ме свързали с вашата гостенка Уилър, моля?
Уенди смяташе, че не би им хрумнало да се регистрират под псевдоним.
Телефонният оператор я помоли да продиктува името буква по буква. Уенди го направи.
— Нямаме гост с такова име.
Тя затвори телефона и позвъни в Парамъс. Отново попита за гости на име Уилър. След три секунди операторът каза:
— Моля, не затваряйте, свързвам ви.
Бинго!
Вдигнаха слушалката на третото позвъняване. Обади се Джена Уилър:
— Ало?
Уенди прекъсна телефонната връзка и тръгна към колата си. Хотел „Мариот Кортярдс“ в Парамъс бе само на десет минути път. Най-добре е да я посети лично. Когато бе само на две минути от хотела, тя отново позвъни в стаята на Уилър.
Този път гласът на Джена бе колеблив.
— Ало?
— Уенди Тайнс е.
— Какво искаш?
— Да се видим.
— Нямам желание да те видя.
— Не искам да нараня нито теб, нито семейството ти, Джена.
— Тогава ни остави на мира.
Уенди влезе в паркинга на хотела.
— Не, не мога.
— Нямам какво да ти кажа.