Ридли Пиърсън
Клопка
Пролог
Зад нея вратата на гаража се затвори със стон — смесица от ужасно скърцане на метал върху метал и кратко, бързо потракване на ролки, които задират по жлебовете. Крушката в гаража беше изгоряла и единствената светлина вътре идваше от фаровете на колата, които щяха да изгаснат след малко. Върху инструментите и градинските маркучи, окачени по стените, падаха рязко очертани сенки. Помещението миришеше на изгоряла гума, моторно масло и градински тор — миризма, от която леко й се повдигаше.
Мария Санчес заобиколи колата. Късният час беше сложил отпечатъка си върху тялото й — раменете й бяха отпуснати, а краката изтръпнали. Искаше й се да се изкъпе, да изпие чаша чай и да потъне в романа на Ейми Тан, който я очакваше. Когато оправи дръжката на чантата си, усети тежестта на пистолета в нея. По време на дежурство носеше оръжието препасано на кръста, но последните й четири часа от деня бяха преминали в попълване на документи и тя бе прибрала пистолета в чантата си. Бяха й нужни най-малко още четири, ако искаше поне донякъде да навакса. Но за тази нощ беше приключила. Докато заспи, щеше да посвети времето си на Ейми Тан.
Санчес затвори страничната врата към гаража и пристъпи в тъмнината. Лампата край задната врата не светеше, което я изненада, тъй като тя се задействаше от датчик, който би трябвало автоматично да я включи, след като слънцето залезе. Сигурно и тази бе изгоряла. Като другата в гаража. Господи, изпитваше неистово желание да се изкъпе.
Долови зад себе си някакво движение.
Ченгетата бързо се научаваха да различават природните стихии от човешките същества. Това не беше вятър. Беше движение на човек. Дясната й ръка се спусна надолу и потърси оръжието, което, сети се в този миг, не беше там. Обхвана я ужас.
Около врата й се уви здрава мъжка ръка и притисна гръкляна й. Последва удар в бъбреците. Чантата на Санчес падна в мократа трева. Тя се опита да реагира както беше обучена — като полицейски служител; да овладее ужаса си и да се отърси от него. Изтегли рязко лакътя си назад и се наведе напред, като заби хълбока си в тялото на мъжа зад нея. Опитът й изобщо не успя да разхлаби задушаващата му хватка. В резултат на това движение натискът върху гърлото й се увеличи, болката се засили, а притокът на кръв намаля. Тя стовари крака си с всичка сила, като се надяваше ударът да попадне върху пръстите на нападателя и да ги счупи. Усети миризма на бира и кисела пот и от това страхът й нарасна.
В този момент получи нов силен удар в бъбреците. Санчес почувства как започва да се свлича, издръжливостта й отслабна. Тя не беше успяла да окаже кой знае каква съпротива, но сега разбра, че ще загуби борбата. Изведнъж я обзе страх за живота й.
Реакцията й беше бърза и безмилостна. Тя рязко се надигна, като успя да удари с главата си брадичката или челото на нападателя. Задушаващата хватка върху врата й се разхлаби. Санчес усети топлината на кръвта, която се устреми към мозъка й. За един кратък миг почувства облекчение. Опита се отново да се отскубне, като се наведе рязко напред.
Но натискът се усили. Този тип не се шегуваше. Той изруга и стиснал главата й, я завъртя надясно, а после рязко наляво. Тя чу как костите й изпукаха като прекършено клонче. Студ. Жесток, безмилостен студ скова тялото й. Само за секунди то стана напълно безчувствено. Санчес политна към мократа земя и лицето й се заби в калта. Някъде над и зад нея се разнесе хрипливо дишане. А след това дори и то изчезна, заглушено от пронизително пищене в ушите и този ужасен студ, който най-накрая я погълна.
Първа глава
Нощният въздух, противна смесица от вятър и шибащ косо дъжд, пронизваше лицето на Болд като иглички. За полицаите Сиатъл беше район, в който времето можеше и наистина унищожаваше следите на местопрестъплението, често в разстояние само на няколко минути. Следвайки съвета на Бърни Лофгрийн, шеф на съдебномедицинския екип, Управлението беше спуснало задължителни указания за действия при лошо време, които трябваше да предприемат всички полицейски служители, пристигнали първи на местопрестъплението. Сега разпоредбите изискваха в багажника на всяка патрулна кола задължително да има гумирани платнища и голям чадър. Но все още се допускаха грешки, а тази нощ изглеждаше особено подходяща за тях.
Болд пое бързо по късата циментова алея за коли и се озова пред гаража, който се намираше вляво от къщата. На стената, с лице към улицата, имаше баскетболно табло с олющена боя и обръч. Без да поглежда повече към гаража, Болд насочи вниманието си към микробуса на Научнотехническия отдел на Барни Лофгрийн, паркиран на алеята пред него. Тъкмо хората от този отдел по-добре от всички останали трябваше да разбират колко важно е да се запазят веществените доказателства, а и да се съобразяват с отрицателното отношение на Управлението към паркирането в частна собственост. А ето че пред него се намираше микробусът на отдела, паркиран необяснимо защо на алеята на жертвата. Човек очакваше от време на време по някое нарушение на процедурата от камионетката на съдебния лекар, дори проявяваше известна търпимост в такива случаи, както беше станало по-рано тази нощ — за отнасянето на жертвата е била необходима линейка, така че тя най-вероятно беше паркирала на алеята. Но тъй като именно отделът трябваше да събира и съхранява веществените доказателства, служителите в него нямаха никакво извинение за това, че бяха паркирали на алеята за коли на местопрестъплението, независимо по каква причина. Най-вероятно някой лабораторен техник беше решил, че не си струва да се мокри на дъжда, което не беше достатъчно извинение за постъпката му.