Тя вдигна слушалката на телефона, за да подслуша разговора, но никой не говореше. Чуваше се само прекъсваната от съскащи звуци тишина на отворена линия, зловеща и страховита.
— Ало? — прошепна тя.
Никой не отговори.
Кати Кавамото надви страха си. Тя тихо започна да се изкачва по стълбите от мазето. Чу как неканеният посетител се спуска по стълбите точно над нея. Стъпките бяха необичайно колебливи, предпазливи и единственият извод, до който стигна, беше, че някой упорито се стараеше да не вдига шум.
Тя продължи да се изкачва и се озова в кухнята, като първо погледна към телефона, за да види дали случайно не беше оставен отворен. Слушалката си беше на мястото и страхът й нарасна. В този момент видя, че чантичката на сестра й не виси окачена на обичайното си място — на облегалката на кухненския стол. Кира не беше вкъщи.
Кати усети някаква тежест в гърдите си. Тя отчаяно искаше да обяви присъствието си, но спомена за полицейската служителка в новините я възпираше. Нямаше намерение да се издаде сама. От друга страна й беше трудно да мисли за себе си като за жертва. Имената на други хора се появяваха в новините. Животът на други хора свършваше нелепо. Това не можеше да се случи с нея.
— Хей? — най-сетне тихо подвикна тя, неспособно повече да се сдържа. — Кира?
Щом се обади, шумът горе спря. Въпреки всичко Кати пое към стълбището, решение, за което по-късно напразно щеше да търси логично обяснение.
Тя стигна до горната площадка, тласкана от нахлулия в кръвта й адреналин. Погледна към коридора, а след това обратно към стълбите. Почувства се притисната до стената и в същото време оголена отвсякъде. Стълбите изведнъж й се видяха така невероятно дълги.
Не се чуваше никакъв звук. Обхвана я паника. Искаше й се да побегне, но остана на място, замръзнала от страх. Нападнатата полицейска служителка, за която бяха съобщили в новините, живеела сама в квартал на сравнително заможни семейства. Ами ако нападателят действаше по един и същи начин?
Отвори уста да извика, но не успя да издаде никакъв звук. Страхът вече беше сковал гърдите й.
Тя така и не разбра откъде се появи неканеният гост. Той сякаш изникна пред нея — тъмна размазана сянка, която се движеше с невероятна скорост. Кати почувства болезнен удар в центъра на гърдите, точно където беше онази тежест. Тя полетя във въздуха, размахала ръце и крака, надолу към стълбите, падна по гръб и започна да се премята. Главата й се удряше в дървените стъпала, сякаш някой я налагаше с бухалка. Болката беше нетърпима. Обгърна я гъста мъгла и разбра, че ще изгуби съзнание. В този миг се стовари тежко на площадката. Същата тъмна сянка прелетя над нея. Кати усети топлина между краката си и разбра, че се е напикала.
Болката все така продължаваше да пронизва тялото й. Страхът безмилостно я беше сграбчил в лапите си. Студена непрогледна тъмнина, лишена от светлина и звук.
Моля те, Господи, не! — беше последната мисъл на Кати Кавамото, преди да изгуби съзнание.
Шеста глава
— Кой е тоз? — попита хлапето. Беше с бръсната глава и татуиран дракон под лявото ухо.
Безочливите му приказки, както и целият му вид допълнително дразнеха Болд, който не беше свикнал с чужди стаи за разпит. Тухлената сграда на полицейския участък в Северния район му напомняше на преустроена фабрика за лед, макар че преди това в нея се беше помещавало начално училище. Дафни се беше присъединила към него не само защото играеше жизненоважна за всеки разпит роля, а и защото някои от отговорите, ако разбира се получеха такива, можеха да бъдат пряко свързани с нейния случай: Мария Санчес.
Болд се вгледа в белезниците на хлапето и си помисли, че те бяха само първата брънка в бъдещата дълга верига от влизания и излизания от затвора. Той не смяташе за нужно да обяснява на заподозрения кой е и да удостоява с отговор въпросите на един доказан изнасилвач. Но преценката на Дафни явно се различаваше от неговата, защото тя веднага отговори на хлапето.
— Това е детективът, открил Лиан Кармайкъл в мазето, където си я зарязал. Сама. Гладна. С разрязано дъно на бикините, през което многократно си я насилвал. Това е мъжът, развързал връзките за обувки от китките и глезените й. Мъжът, почистил урината и изпражненията, преди да пристигне линейката. Мъжът, опитал се да приласкае момичето с ужасени очи, което излязло да купи печено пиле, но повече не се върнало вкъщи.
— На тез сълзливи приказки отдавна им мина модата, сладурано — каза хлапето с влажни очи и лъснали от слюнка устни. На лявата си вежда имаше малка сребърна обеца.