— Твърде много мислиш — каза той и добави: — Понякога е най-добре човек просто да приеме нещата такива, каквито са.
— Ти не си виждал Санчес — напомни му Болд. — За мен нещата са точно такива.
— Чувам, че започнала да се оправя — каза Пендъграс. — Движение в двата крака. Тя ще оздравее, ще видиш, и какъв тогава ще бъде смисълът на цялата тази шумотевица? Какъв ще бъде смисълът на цялото това твое изхвърляне? — повтори той. — На кой ще му пука? Флек е нападнал Санчес, а Флек е мъртъв. Случаят е приключен.
— Де да беше вярно! — мрачно отговори Болд.
— И заради това си струва да те пребият?
— Вече ме пребиха веднъж — напомни му Болд. — Това ли било? А аз си мислех, че ще ме убиете.
— Ако дадеш касетата, ще се отървеш с един обикновен бой. Наречи го великодушие от моя страна. — Той беше приближил достатъчно, за да може Болд да различи тъмните му дрехи и грозната, прикриваща лицето му шапка.
— Мислех си, че ще разменим касетите.
— Точно туй имах пред вид — много мислиш — каза Пендъграс. — Хич и не помисляй за тоз пистолет. До никъде няма да стигнеш с него, старче. Хвърли го. Ще ти се размине с един обикновен бой. — Той изчака малко и отново заповяда на Болд да хвърли оръжието си.
Болд продължи да стиска пистолета, макар и в лявата ръка.
— Кой е зад мен, Райърдън или Смайт? — попита Болд. — Защото който и да е… първият ми куршум ще е за него.
— Хвърли пистолета. Мислиш, че тази предпазна жилетка ще те спаси? — попита Пендъграс.
— Ще ви принуди да се целите — отвърна Болд, разочарован, че Пендъграс беше забелязал обемистата предпазна жилетка.
— Прицелил съм се право в главата ти — долетя плътен мъжки глас иззад Болд. Смайт.
Побиха го ледени тръпки. Болд не познаваше добре този човек, но знаеше, че е превъзходен стрелец. Той хвърли оръжието си в тревата, до основата на стълбите, като на ум си отбеляза точното място.
— Първият път пропусна — каза Болд, като предположи, че Смайт беше стрелял по него, а не Пендъграс, защото той пиеше твърде много, за да бъде добър стрелец.
— Аз пък си мислех, че това е работа на твоето приятелче от Колорадо. Твоето мъртво приятелче — каза Пендъграс.
— Каза ли на Смайт, че ако не беше толкова алчен и беше върнал карабината, както Кришевски ви е наредил да направите с всички останали карабини… ако не беше постъпил толкова глупаво да стреля с нея по мен… може би никога нямаше да разбера за всичко това? — Болд видя как ръката на Пендъграс — тази, с която държеше пистолета — трепна. Езикът на тялото — щеше да каже Дафни на Болд. Издутината до глезена му допълни липсващите части на картината. Там имаше пистолет, който щеше да бъде изхвърлен — втори пистолет. И предназначението му беше станало ясно.
Болд очакваше подобен сблъсък. Но едва сега разбра защо Пендъграс беше взел Смайт със себе си. Не беше заради точната му стрелба. Болд усети известно колебание у Пендъграс, което си обясни с тъмнината на верандата. Пистолетът му беше със заглушител. Пендъграс беше дошъл подготвен.
Като обърна бавно глава, Болд попита мрака зад себе си:
— Как мислиш, защо те е взел?
— Млъквай! — подвикна Пендъграс, малко силно за жилищен квартал. Ако Болд успееше да го накара да говори толкова високо, може би и някой друг щеше да забележи, че кучето не се чува.
— Един човек срещу друг с шина? — отговори сам на въпроса си Болд. — Как мислиш, трудно ли ще му бъде? Ще ти кажа защо те е взел…
— Млъквай!
— Иска да си измие ръцете. Да изглежда така, сякаш аз съм те застрелял, след като ти си стрелял по мен. Само че Пендъграс ще застреля и двама ни. — Болд погледна към Пендъграс. — Прав ли съм, Чък? — Той отново заговори към мрака: — Сигурен ли си, че трябва да се целиш в мен? Аз не съм въоръжен. Но той е. Я погледни глезена му. Той има и друг пистолет. За какво му е?
— Млъквай!
— Защото иначе… ако ме застрелят, ако един полицейски служител бъде убит и няма кого да обвинят… всички ще тръгнат да издирват убиеца. Ако ме беше уцелил онази нощ… можеха да припишат това на Флек. Но Матюс го е разпитала, преди да умре. Знаеш ли това? Сега вече, момчета, забъркахте голяма каша. И нашия Чък има намерения да я разчисти и да се измъкне чист и неопетнен.
— Туй са глупости, Род — тихо извика Пендъграс.
— Аз бях у тях, държах касетата в ръката си — напомни му Болд. — Защо, мислиш, ми позволи да се върна тук?