Тя потупа чантата си.
Болд не отдаде особено внимание на жеста й.
— Тръгваме ли?
Тя отвори чантата. Вътре се намираше черен правоъгълен предмет. Видеокасета.
— Аз тръгнах към дома на Пендъграс преди хората от НТО, веднага щом Джон ми се обади. Претърсих навсякъде. Обърнах къщата с главата надолу. Но не успях да я намеря.
— Какво е това, тогава?
— Бърни Лофгрийн каза, че му дължиш твоята оригинална плоча на Чет Бейкър40, онази с автографа. — Това беше албум от 1957 година, оригинална винилова плоча в идеално състояние, една от най-ценните придобивки в джаз колекцията на Болд. Дреболия, помисли си той. — Бърни каза, че не иска да знае какво има на касетата, и че що се отнася до него, не е намирал никаква касета.
— Неговите хора са я открили.
— Нали знаеш онези книги с подвързия от изкуствена кожа, които не са никакви книги, а кутии за видеокасети, които човек подрежда в библиотеката си. Момчетата му я намерили в спалнята, докато аз претърсвах гаража. Лофгрийн ми я донесе, тъй като аз отговарях за обиска и изземването на веществени доказателства, и трябваше да му кажа… да му кажа какво мисля, че представлява… преди да я включи в описа. Лу, никога не съм правила подобно нещо. — Тя я подаде на Болд.
Той пое касетата. Помисли си за репутацията си. Че това, което държеше, можеше да сложи край на службата му в отдел „Убийства“. Не беше сигурен. После я подаде на Дафни.
— Ще я върнем на Бърни веднага, докато все още има време да я включи в описа — каза й той. — Аз и без това ще му дам този албум… дори само защото е бил готов да постъпи така.
Когато Дафни погледна към него, очите й бяха пълни със сълзи. Тя кимна. Точно това беше искала да чуе.
— Ние не сме хора… които биха постъпили по този начин. Освен това, Пендъграс ще спомене за касетата… и ще разберат за нея. Най-доброто, което можем да направим, е да си понесем последствията. В края на краищата, Шийла Хил ще трябва да реши дали отношенията ни ще навредят на нейния отдел, а тя самата неведнъж се е озовавала в подобна конфузна ситуация. Не е нужно да навлизам в подробности. Хил ще погледне през пръсти на това, повярвай ми.
Сълзите започнаха да се стичат по лицето й. Надяваше се, че това са сълзи от радост.
— Позволено ли ми е да кажа, че те обичам? — прошепна тя.
— Не, в никакъв случай — каза той, като протегна ръка и я измъкна от стола, — но в този род отношения има взаимност, тъй че внимавай.
— Да, сър.
— Така е по-добре — каза той, като леко я прегърна през кръста и я поведе към асансьора. Не можеше да слезе по стълбите с тази шина. Щеше да мине доста време, докато отново започнеше да се изкачва и слиза по стълби. — Виж само на какво приличаме. Двама несретници.
— Да — каза тя и се засмя през сълзи, — двама несретници.
40
Чет Бейкър (Chesney Henry Baker) — (1929–1988) — култов американски джаз тромпетист и вокалист, свирил с Чарли Паркър и Джери Мълиган. — Б.пр.