Това грубо нарушение предизвика гнева на Болд и в един от редките си изблици на чувства той се нахвърли върху първия лабораторен техник, който се изпречи пред очите му и нареди микробусът да бъде преместен на улицата.
Дълбоко в себе си Болд обвиняваше Синия грип1 — първото масово умишлено неявяване на полицейски служители на работа под претекст, че са болни, в историята на Сиатълското полицейско управление. Грипът беше оказал такова деморализиращо въздействие, та вече дори и цивилните служители — като тези, които работеха в отдела — очевидно бяха започнали да го използват като оправдание, че гледат през пръсти на работата си и се опитват да я претупат набързо. Но повече от всичко той се страхуваше от последствията — немарливата работа не беше единствената последица от грипа — доста полицейски служители, в това число и Болд, бяха започнали да получават анонимни заплахи по телефона. Довчерашните колеги сега се намираха от двете страни на барикадата. Под повърхността назряваше насилие.
Взломна кражба първа степен означаваше, че освен грабеж е имало и нападение. В конкретния случай бяха нападнали полицейска служителка — Мария Санчес — чийто врат беше счупен, а вероятно беше и изнасилена. Болд усещаше как ситуацията безмилостно го притиска — случаят трябваше да бъде решен преди пресата да успее да го раздуха, преди журналистите да започнат да тръбят за уязвимостта на полицейското управление, омаломощено от грипа.
Единственият лъч надежда за Болд в това разследване беше детектив Боби Гейнис, която вече се беше включила в работата. Заради грипа и подобната на лотария система за разпределение на случаите, която принуждаваше силно намалелия личен състав — най-вече лейтенанти и по-горни чинове да приемат всякакви случаи, за които дежурните диспечери им докладваха — това местопрестъпление беше поверено не на Болд или на Гейнис, а на лейтенант Дафни Матюс, чиято официална длъжност беше служебен психолог. Болд очакваше Матюс да се появи тук всеки момент, дори гореше от нетърпение тя да пристигне. Двамата работеха добре заедно.
Детектив Боби Гейнис бе жена в началото на трийсетте, която редовно променя външния си вид заради удоволствието от самата промяна. В момента беше с късо подстригана и боядисана в червено коса. Черните очила „Гийк“ с масивни рамки и лекият грим изграждаха стил, който беше нещо средно между модерна неомъжена градска жена и компютърен програмист, което всъщност доста точно обрисуваше нейната личност. Напоследък Гейнис прекарваше цялото си свободно време пред компютъра.
Болд не се изненада от бързото й пристигане на местопрестъплението. Той лично беше довел Гейнис в отдел „Убийства“ след блестящата й работа по един случай със сериен убиец преди няколко години. До този момент тя работеше в отдел „Специални нападения“ — „Секс престъпления“, както ги наричаха нейните колеги от полицейското управление. Тъй като първоначалните данни за престъплението в дома на Санчес бяха за взломна кражба плюс нападение, не беше изключено и изнасилване. Беше добре човек да има под ръка опитен детектив като Гейнис.
Болд продължаваше да очаква появата на журналистите. Светкавиците. Въпросите. Те щяха да настояват за незабавни отговори.
— Ти познаваше Мария Санчес, нали? — попита Гейнис.
— Познавам я лично — поправи я Болд.
— Исках само да кажа…
Болд я прекъсна.
— Няколко пъти гледа децата в наше отсъствие. Те са влюбени в нея — допълни той.