— Линг срязал връзките, преди да пристигне линейката — обясни Гейнис.
Двете връзки бяха срязани с остър нож, въпреки че оставаха завързани за леглото.
— Снимки?
— Направихме й цяла серия — отекна отговорът на техника от отдела откъм банята.
— Близък план на връзките? — високо попита Болд.
— Не мога да кажа със сигурност. Искаш да ги включим в списъка ли?
— Ако обичаш — отговори Болд, застанал до горната табла на леглото и вперил поглед в една от срязаните връзки. В началото на седмицата му се беше паднало да разследва изнасилване, при което младо момиче беше завързано с връзки за обувки. Приликите бяха очевидни. Това не му хареса. Последното нещо, което му трябваше, беше сериен изнасилвач — а най-вероятно това беше първото, което журналистите щяха да предположат.
— Имаш ги — отговори техникът от банята.
Болд се огледа.
— Вързал е китките, но не и глезените?
Всички крайници на жертвата от предишния случай бяха вързани. Приликите изведнъж намаляха. Имитатор? — запита се Болд. Изнасилването на Лиан Кармайкъл беше попаднало в новините.
Гейнис отговори, сякаш я изпитваше. Те работеха заедно по този начин — ученик и учител.
— На мен това също ми направи впечатление и почти щях да повярвам, ако неразборията на леглото беше по-голяма. Но жена, на която краката не са вързани? Покривката на леглото трябваше да е страшно измачкана.
— Приятел? Любовник? Трябва да изясним това и да приключваме — напомни й Болд.
Личният състав на Управлението беше намалял драстично заради грипа и всеки от тях беше затрупан със случаи, които трябваше да бъдат разкрити. Една тъй наречена черна дупка — неразкрит случай — щеше да разбуни медиите и да донесе неприятности за всички, свързани с него — най-вече на Мария Санчес. Тя заслужаваше това престъпление да бъде разкрито.
— Май ти е зле, лейтенант?
— Така е. Не се чувствам комфортно.
Гейнис, застанала до отсрещния край на леглото срещу Болд, каза:
— В „Специални нападения“ съм работила по десетки изнасилвания, Ел Ти.
За разлика от детектив Джон ла Моя, който по навик се обръщаше към него с предишния му чин сержант, Гейнис поне показваше уважение към скорошното повишение на Болд, въпреки че не се обръщаше към него с пълното му звание, а само с инициалите2.
— Може би в един от десет случая дрехите са непокътнати. Обикновено ги разкъсват на парцали. Няма секрети? Слушай, ако петната не са насред леглото, където човек очаква да ги намери, тогава са по възглавницата, по покривката на леглото или по бельото на жертвата. Но чисто местопрестъпление? Мен ако питаш, това е изнасилване по време на любовна среща. Погледни дрехите! Не липсва нито едно копче! Нахвърляни една до друга, за бога!
Погледът на Болд се спря на голямо прашно петно върху тоалетната масичка. Някой беше изнесъл телевизора. До ръба на масичката имаше малко сиво електронно устройство с чифт слушалки, намотани върху него. Той протегна ръка, върху която беше надянал ръкавица, и взе слушалките.
— Хората ги използват, за да могат половинките им да си спят, докато те гледат телевизия.
— Тя не беше омъжена — напомни й Болд.
— Може би гост — предположи Гейнис. — Изнасилване по време на любовна среща — вече по-уверено повтори тя. — Онзи тип я е завързал и доста се е разгорещил. Случайно й е счупил врата и е офейкал.
— А телевизорът? — попита той Гейнис.
— Откраднал го е, за да отклони подозренията от себе си. Направил го е така, че да изглежда като грабеж. Откакто грипът се разрази, вестниците са пълни с репортажи за всевъзможни взломни кражби.
Болд, който съсредоточено разглеждаше слушалките, каза:
— Може би просто е обичала музика или е била абонирана за някой от кабелните музикални канали. — Той посочи към купчината нови бестселъри върху нощното шкафче на Санчес.
Болд заобиколи леглото с неприятно усещане под лъжичката. Двамата с Гейнис си размениха местата. Полицейски балет. От началото на грипа броят на кражбите и взломовете рязко беше нараснал.
— Трябва да се разровим из архивите — подхвърли той — и да видим дали няма да попаднем на подобен почерк.
— Разбрано — отвърна Гейнис.
Тя вдигна горната книга от нощното шкафче. Беше роман на Ейми Тан.
— Страницата е отбелязана с касова бележка отпреди два дни. И е стигнала до… сто и седемдесета страница…