Докато ги слушаше, Майк се почувства наранен и ядосан, че големият му брат обичаше непознато дете, но това поне бе доказателство, че с способен да обича. Би могъл да обича.
— Мисля, че това е много романтично — рече Саманта.
— Смятам, че горката жена ще се ужаси, когато срещне Франк — промърмори Майк, ала млъкна, защото Саманта го срита под масата.
— И така, как да организираме това? — попита Саманта. — Какъв размер носи майка ти?
— Дванайсет, тя е дребничка — отвърна Челси. — Всъщност е ниска и д… — Нямаше нужда да се обръща, за да усети погледа на Ели. Той не бе говорил много, държеше се някак враждебно към Майк. — Тя е, а-а-а, закръглена — довърши Челси.
— Разбирам. — Саманта извади малък бележник от чантата си.
— Защо размерът на дрехи е толкова важен? — попита Майк.
Челси и Саманта го погледнаха така, сякаш е малоумен.
— Как да отиде в хижата — по дънки и риза ли? Челси, хайде да отидем да купим нещо от кашмир?
— Кашмир ли?! — едновременно изкрещяха Ели и Майк и като че ли това ги сближи: мъжете против жените.
Саманта не обърна никакво внимание на съпруга си.
— Майк, ти напиши писмо на госпожа Харкорт…
— Стоуи — поправи я Ели. — Сегашната съпруга на баща ми искаше майка ми да си върне моминското име и тя го направи.
При тези думи Саманта изгледа уплашено и загрижено съпруга си. Той знаеше, че няма връщане назад. Защото отсега нататък всичко, което Ели и Челси поискаха, щяха да получат.
ШЕСТА ГЛАВА
Ранди слезе от коня си и се запъти към хижата. Беше в добро настроение. През последните няколко дни се бяха случили толкова много неща, че тя нямаше време дори да ги обмисли. Вчера бе дошъл някакъв мъж в болницата и я бе попитал дали ще приеме малко извънредна работа, да се грижи за някакъв пациент от днес сутринта за около две седмици. Отначало мислеше да откаже, да се оправдае, че от болницата няма да й дадат почивни дни, ала се оказа, че отпуската й вече е уредена от шефа на персонала, когото тя дори не бе виждала досега.
После рече на мъжа, че не може да приеме, защото има син, за когото трябва да се грижи и не може да го остави сам. В този момент я потърсиха по телефона и Ели я умоляваше да го пусне със семейството на Челси на страхотно пътуване с яхта. Може би в друг случай щеше да възрази, но сега не можа да му откаже.
Когато затвори телефона, мъжът все още я чакаше.
— Само за две седмици — рече тя, — после трябва да се връщам.
Когато се съгласи, мъжът й каза, че пациентът й се намира в хижа в Скалистите планини и единственият начин да се стигне дотам е с хеликоптер или с кон. Тъй като не й се понрави идеята да я свалят от хеликоптера с някакво въже, реши да отиде с кон.
Рано на следващата сутрин тя прегърна и целуна Ели, сякаш щеше да се върне след година, качи се в колата си и кара около петдесетина километра в планината. Възрастен човек на име Сенди я чакаше, готов да я изпроводи до хижата. Той имаше два оседлани коня и три мулета, натоварени с провизии.
Яздиха цял ден и Ранди бе сигурна, че ще я заболи гърлото, защото въздухът беше чист, но хладен и с височината ставаше все по-студено. Беше краят на есента и снегът съвсем скоро щеше да покрие планините.
Когато наближиха хижата невероятна сграда от дърво и камък, тя си помисли, че сигурно това място е най-безлюдното и усамотено на света. Нямаше никакви жици и кабели наоколо, нямаше пътища, никаква връзка с външния свят.
— Отдалечено кътче, а?
Сенди вдигна очи от мулето, което разтоварваше.
— Франк се е погрижил това място да има всякакви удобства. Има подземно електричество и канализация.
— Какъв човек е той? — попита тя.
Тъй като пътеките бяха много тесни, те нямаха възможност да разговарят по пътя. Всичко, което Ранди знаеше за пациента си, бе, че с със счупена дясна ръка и му е трудно да изпълнява всекидневните си задължения.
Сенди се поколеба за малко, преди да отговори:
— Франк е различен. Затворен е и е малко особняк.
— Свикнала съм с възрастни и странни хора — рече тя усмихната. — През цялото ли време живее тук?
Водачът й се изкикоти:
— През зимата снегът стига до два метра, Франк живее, където си пожелае. Той просто дойде тук, за да… може би да излекува раните си. Франк не говори много. Защо не влезеш вътре и не седнеш? Аз ще разтоваря багажа:
Ранди го послуша с благодарствена усмивка. Тя влезе вътре, седна и веднага заспа. Когато се събуди час по-късно, откри, че Сенди и животните са си тръгнали. Само огромните купчини кутии и торби доказваха, че той е бил тук.