Отначало се разтревожи, защото се оказа съвсем сама на това място, ала след това сви рамене и започна да оглежда, наоколо.
Хижата изглеждаше така, сякаш бе проектирана от компютър или напълно лишен от емоции човек. Беше изключително функционална, L-образна, в единия ъгъл имаше огромна каменна камина, диван и два стола. Може би щяха да са много привлекателни, ако не бяха покрити със здрав тъмносив плат, сякаш не се използваха. На пода нямаше килими, по стените не бяха закачени картини. Имаше само обикновена масичка с лампа. Кухнята се намираше в другия ъгъл и също бе много функционална. В дъното й имаше две легла, покрити с кафяв брезент. Вратата до тях водеше към баня с тоалетна и душ. Всичко бе изключително семпло. Чисто и подредено. Нямаше и следа от човешко присъствие.
Ранди се паникьоса за момент, тъй като си помисли, че пациентът й си е събрал багажа и е напуснал хижата. Може би бе тук съвсем сама и не можеше да слезе от планината, освен ако не върви два дни пеша. Ала после забеляза два гардероба зад едно от леглата, абсолютно симетрични и еднакви. В единия бяха подредени мъжки дрехи: панталони от плътна материя, ботуши без следа от кал по тях.
— Охо, ама сме големи чистници! — промърмори тя с усмивка, после се намръщи, защото забеляза, че леглата са много близо едно до друго. Надяваше се старецът да не я сваля като някой хлапак. Достатъчно й бе преживяното в училище.
— Дай ми само една целувчица, скъпа — казваха й беззъби мъже, които протягаха ръце към младото й тяло.
Усмихна се на глупавите си фантазии и отиде в кухнята. Надникна в нея. Видя шест тенджери и тигани. Бяха чисти и идеално подредени. И като че ли не бяха използвани досега.
— Значи не готвиме, нали така, господин Тагърт? — промърмори тя и продължи да тършува. В шкафовете имаше бурканчета с подправки и билки — и те недокоснати.
— Какво, по дяволите, яде този мъж? — чудеше се Ранди.
Когато отвори последния шкаф, си отговори на въпроса. В него имаше микровълнова фурна, а зад вратата на ъгъла имаше и фризер. Беше пълен с полуфабрикати и Ранди се засмя. Изглежда, бе наета, за да готви на липсващия господин Тагърт.
— Горкият човечец! Сигурно умира от глад — развеселена изрече тя.
Разстоянието между леглата я бе притеснило малко, ала щом видя фризера, се успокои.
— И така, Миранда, момиче, не си тук за сексоргия, а да готвиш на самотен и възрастен човек със счупена ръка. Горкичкият. Чудя се къде ли е сега?
Реши да не губи повече време, а да надникне в съдържанието на багажа, който Сенди бе донесъл. В специални контейнери имаше телешко и около дузина пилета. Имаше рибни консерви, брашно, мляко, други консерви и няколко готварски книги. Колкото повече разопаковаше, толкова повече се убеждаваше, че истинската причина, за да дойде тук, е да готви. Сети се за Ели. Той толкова искаше да пътува с Челси и семейството й до Южна Франция, после до Гърция и Италия с огромна яхта. Едва ли в следващите две седмици щеше да се нуждае от грижите й.
Ранди въздъхна и сложи едно пиле в микровълновата, за да го размрази. Не искаше да мисли, че с всеки изминал ден Ели расте и се нуждае все по-малко от нея.
— Синът ми вече е голям — въздъхна тя, взе пилето и започна да приготвя плънка от кубчета хляб, подправки и лук. — Не се самосъжалявай — каза си. — Не е болка за умиране. Може пък да срещнеш някой мъж, който да се влюби в теб и да си родиш още три деца. — Когато изрече това, тя се засмя. Не бе една от героините в любовните си романи. Не беше поразителна красавица с великолепно тяло, което кара мъжете да въздишат от желание. Болезнената истина бе, че бе съвсем обикновена жена. Ако беше в средновековието, щеше да е изключително красива, ала в днешно време беше модерно да си със скулесто лице. А да си признаеше честно, тя имаше около десетина килограма в повече. Понякога се успокояваше с мисълта, че ако сега беше XVII или XVIII век, художниците можеха да я вземат за модел на Венера — богинята на любовта. Ала сега това не й помагаше, защото най-известните модели тежаха около четирийсет и пет килограма.
Докато Ранди приготвяше вечеря за отсъстващия си пациент, се опита да не мисли колко е самотен животът й, че любимият й син скоро ще я напусне, за да учи, и тя ще остане сама.
След два часа беше запалила огън в каменната камина, пълненото пиле се печеше в неизползваната досега фурна, а на котлона се варяха зеленчуци. Беше натопила няколко горски цветя, които откъсна от поляната пред хижата, и ги сложи на перваза. Мястото започна да прилича на истински дом.
Когато вратата с трясък се отвори и в хижата нахлу някакъв мъж, Ранди едва не изпусна чайника. Мъжът съвсем не беше възрастен. Косата му бе малко прошарена на слепоочията, иначе бе лъскава и черна, а устните му бяха присвити. Беше изключително мъжествен и много привлекателен.