— Коя си ти и какво правиш тук? — попита той.
Тя преглътна уплашено. Определено този мъж бе свикнал да дава заповеди и всички да ги изпълняват.
— Аз съм вашата медицинска сестра — рече тя и кимна към ръката му, която бе гипсирана почти до рамото. — Счупването е било доста сериозно при този гипс и сигурно се затруднявате с домашните си задължения.
Тя заобиколи шкафа и се приближи към него, като не обърна внимание на заплашителното му изражение.
— Миранда Стоуи — рече и нервно се усмихна. — Но вие вече знаете това, нали? Сенди ми каза, че си носите медицинския картон и може би, ако го видя, ще разбера повече за състоянието ви. — Той не промълви и дума и тя се намръщи. — Елате и седнете, вечерята е почти готова и… нека да ви помогна с ботушите.
Той не я изпускаше от поглед, бе загубил ума и дума и не я отблъсна, когато тя нежно го хвана за здравата ръка и го настани на стол до масата. Коленичи пред него и започна да развързва ботушите му, като си мислеше, че в тази хижа щеше да й е много скучно, ако той продължаваше да се държи така.
Когато той се засмя, тя вдигна глава. И Ранди се усмихна, макар че не разбираше каква е причината за смеха му.
— Не мога да отрека, че ти си най-добрата засега — рече той.
— Как така? — попита тя, като си помисли, че това е някакъв виц.
— За теб говоря. Искам да кажа, че съвсем не ми изглеждаш на… как се беше нарекла — медицинска сестра.
Ранди се намръщи.
— Аз съм медицинска сестра.
— Естествено, сладурче. Аз пък съм Вълшебникът от Оз.
Ранди спря да развързва връзките му и се изправи, като го погледна отвисоко.
— И каква точно мислите, че съм? — попита тя тихо.
— С тези пищни форми — рече той и посочи големите й гърди — можеш да бъдеш само едно нещо.
Ранди бе много добра и мила жена. И на мравката път правеше, ала този висок и привлекателен мъж, който сочеше така нагло към гърдите й, я изкара извън релси. Беше заякнала след всичките тези години, през които оправяше легла и местеше пациентите, затова го хвана за раменете и го бутна с всичка сила. Той полетя назад със стола, посегна да се хване за масата, за да не падне, ала дясната му гипсирана ръка бе от страната на масата, затова не успя да се задържи и се строполи на пода.
Ранди знаеше, че трябва да изчака да види дали е добре, ала вместо това се обърна и се насочи към вратата на хижата.
— Защо… — започна той и я хвана за глезена.
— Разкарайте се! — рече тя и го ритна, ала той не се отказваше и продължаваше да я дърпа. Накрая тя падна върху него, като удари болната му ръка. Бе сигурна, че от удара доста го е заболяло.
Той се извъртя и притисна тялото й към пода.
— Коя си ти и колко искаш?
Ранди объркана го погледна. Той беше на около четирийсет години и тялото му бе в отлична форма.
— За тази работа печеля по четиристотин долара на седмица — рече тя и присви очи. — Имам предвид като медицинска сестра.
— Медицинска сестра — рече той с пренебрежение. — Така ли го наричат вече?
Тя го блъсна силно, ала не можа да се откопчи от хватката му.
— Как ме намери? Симпсън ли ме издаде? Не, едва ли, той не знае. Кой те изпрати? Японците ли?
Ранди престана да се бори.
— Японците ли? Сигурен ли сте, че само ръката ви е пострадала? Май ми се струва, че ви хлопа дъската.
— Ами защо да не са те, не изгаряха от щастие, когато спечелих последната сделка. Но какво да направя — микрочиповете са умряла работа. Трябваше да…
— Господин Тагърт! — прекъсна го тя, тъй като по всичко личеше, че е забравил, че лежи с цялата си тежест върху нея. — Нямам представа за какво говорите. Ще ме пуснете ли най-накрая?
Той я погледна и сякаш цветът на тъмните му очи се измени.
— Не приличаш на жените, с които съм бил, и затова ще ми е много забавно с теб. — Той се ухили дяволито. — Мекото ти тяло ще ми дойде добре. Писна ми от кльощавите модели и актриси.
При тази забележка си го представи в месарския магазин как опипва пилетата, за да прецени дали са меки. Така се ядоса, че го ритна в слабините и той се преви от болка.
— Сега! Господин Тагърт! — рече тя, изправи се и се наведе към него. — Може ли да ми обясните за какво става въпрос?
Той се държеше с една ръка, претърколи се и удари болната си ръка в крака на масата. Сърцето на Ранди за малко да се пръсне.
— Аз съм…
— Какво? — попита тя.
— Милиардер.
— Вие сте… — Не знаеше дали да се смее, или да го ритне отново. — Вие сте… — Въобще нямаше представа за колко пари говори. — Значи сте богат и си мислите, че съм се качила чак тук… да ви взема парите?