Болката бе започнала да отминава и той успя да се стовари върху стола.
— Че защо иначе ще си тук?
— Защото сте поискали медицинска сестра — изстреля тя. — Вие ме наехте.
— Чувал съм тази история и преди.
Тя погледна към него; никога не бе побеснявала така.
— Господин Тагърт, вие може да имате много пари, ала не струвате нищо като човек.
Тя не осъзнаваше какво върши, намираше се в Скалистите планини и не знаеше как да се върне обратно в цивилизацията. Грабна пуловера си от дивана и излезе от хижата.
Тръгна по следите, беше толкова разярена, че не съзнаваше накъде върви.
Дори и Лесли не беше я изкарвал така от равновесие. А този мъж успя. Лесли я лъжеше, манипулираше я при всеки удобен случай, ала никога не го бе обиждала така.
Тя се изкачваше и слизаше по склоновете, без да обръща внимание на залязващото слънце. В един миг бе слънчево и топло, в следващия — черно като в рог и мразовито. Облече пуловера си, ала и това не помогна.
— Ще се върнеш ли вече?
Почти подскочи, когато чу гласа му. Обърна се и едва го забеляза сред дърветата.
— Няма да се върна в хижата — рече тя. — Смятам да си отида в Денвър.
— Да, разбира се. Денвър е в тази посока. — Той посочи противоположния път.
Тя се опита да спаси каквото е останало от наранената й гордост.
— Аз просто исках да… си взема куфара.
— Аха.
— Добре, господин Тагърт — рече тя. — Спечелихте. Въобще не знам къде се намирам и накъде съм тръгнала.
Той се приближи към нея, направи си път през храстите и там, на около стотина метра разстояние, тя видя хижата. Светеше от топлината. Почти усещаше огъня до себе си.
Ала тя тръгна по пътеката за Денвър.
— Къде си мислиш, че отиваш?
— Вкъщи — рече и се препъна в някакъв дънер. Ала успя да запази равновесие и не падна. Продължи да върви.
Той я последва.
— Ще замръзнеш от студ, освен ако мечките не те нападнат.
Тя продължи да върви.
— Нареждам ти да…
Тя спря и го погледна.
— Нямате никакво право да ми нареждате. Въобще, разбирате ли ме? Сега, ако обичате, бихте ли ме оставили на мира? Искам да си отида вкъщи. — За неин ужас гласът й бе изпълнен със страх, бе готова да заплаче всеки момент. Гневът й обикновено минаваше бързо. Независимо какво правеше Лесли, тя не се сърдеше за повече от минута.
Тя се стегна и продължи по пътя.
— Бих ли могъл да те наема като готвачка и икономка? — рече той някъде зад нея.
— Не можете да си го позволите — отвърна тя.
— Така ли? — рече той и тя усети, че е точно зад нея. — Ако си бедна…
— Не съм бедна. Просто имам малко пари. Вие, господин Тагърт, сте бедният. Мислите си, че можете да купите всичко на този свят. Жалък сте.
— И наистина е така, повярвай ми, ти също имаш цена.
— Трябва да сте много самотен, щом мислите така.
— Никога не съм имал свободно време, за да разсъждавам що е самота. Сега, какво бих могъл да ти предложа, за да ми готвиш?
— Това ли искате? — Може пък и да размисли, нямаше да е зле, все пак и тя можеше да върши нещо, което определено да се окаже по-безопасно, отколкото да я изядат мечките.
— Петстотин долара на седмица — рече той.
— Ха!
— Хиляда?
— Ха. Ха. Ха — саркастично се изсмя тя.
— Какво тогава? Какво най-много искаш на света?
— Най-доброто образование, което може да има момчето ми.
— Кембридж — изрече той автоматично.
— Където и да е, но да е най-доброто за сина ми.
— Искаш да поема разходите за четири години в Кембридж, защото си ми готвила една седмица. Говориш за хиляди долари.
— Не четири години. Само първата.
При тези думи Франк се усмихна.
— Ти, жено, си напълно луда — рече той и си тръгна.
Ранди се спря и погледна гърба му.
— Видях горски ягоди там някъде. Мога да ви направя френски палачинки — толкова фини, че ще можете да виждате през тях. Донесла съм прясна сметана, в която ще сложа ягодите и ще ги завия в палачинките. Заешкото задушено, което готвя, се пече цял ден. Слагат се много подправки. Някъде забелязах патици, а сигурно няма да повярвате, ако ви кажа, че мога да готвя патешко с чаени листа.
Франк беше спрял.
— Но вие не сте заинтересуван, нали, господин Милиардер? Вие можете да си изпечете пачките, вкусът им е превъзходен, нали?
Той се обърна към нея.
— А какво ще кажеш за картофите?
— Дребни картофки, печени в жарта, полети с масло и поръсени с магданоз.
Той отново пристъпи към нея. Когато заговори, гласът му бе тих:
— Видях брашно.
— Правя сладки с мед за закуска и пресен хляб за вечеря.