Той направи още една крачка към нея:
— Само първата година, така ли?
— Да — рече тя твърдо, като си представяше колко много ще се хареса на Ели. — Само първата година.
— Добре — рече той, сякаш това бяха най-трудните думи, които изрича.
— Искам го на хартия.
— Естествено. Сега вече ще се връщаме ли в хижата?
— Разбира се. — Ранди мина покрай него с високо вдигната глава, той й проправяше път през храстите.
Докато вървяха един до друг, той се пошегува:
— Слава на Бога, че в готвенето те бива повече, отколкото в ориентирането.
— Слава на Бога, че имате пари да си купите това, което искате.
Ранди не забеляза как се навъси той, тъй като вървеше пред него. Ако трябваше да бъде честен, Франк Тагърт не бе свикнал да бъде заобиколен от жени, които не му се подмазват. Освен че беше привлекателен и много богат, бе забелязал, че е неустоим за жените.
Но, разбира се, никога преди не бе срещал жена като тази. Повечето, с които бе излизал, бяха дългокраки, с идеални форми, красиви кукли, нищо повече. Беше забелязал, че ако се отегчи от някоя от тях, бижутата можеха да пресушат сълзите й мигновено.
За разлика от тях жената пред него имаше възможност да поиска много пари, ала тя не пожела нищо за себе си.
Докато я наблюдаваше как върви към хижата, си помисли за съпруга й. Как е могъл да я пусне сама в планините да се грижи за друг мъж?
Щом влезе в хижата, седна на масата и изпита вълчи глад. Изчака я да затопли яденето и да му го сервира. За себе си Ранди сипа малко и отиде в другия ъгъл на стаята. Седна на пода и започна да се храни, като наблюдаваше огъня.
Страшно възмутен и с огромни усилия, защото бе с една здрава ръка, той вдигна чинията си и се премести при нея. Тъкмо седна на пода, и тя се вдигна и отиде на масата.
— Защо го направи? — попита той крайно възмутен.
— Работничките не се хранят с господин Милиардера.
— Ще престанеш ли да ме наричаш така? Казвам се Франк.
— Знам, господин Тагърт. А как се казвам аз!
По дяволите, наистина не помнеше. Бе сигурен, че се представи, ала като се имаше предвид обстоятелствата, при които го направи, можеше да му се прости.
— Не помня — отвърна той.
— Аз съм госпожица Стоуи — рече тя. — И бях наета като медицинска сестра.
Тя беше зад него на масата, той се извърна, при което се сви от болка, и видя, че тя бе с гръб към него. Толкова много се възмути, че премести чинията си, така че да наблюдава гърба й.
— Ще бъдеш ли така любезна да ми кажеш кой те нае? — попита той. Пилето бе много вкусно и той си помисли, че заради една седмица би се жертвал да изпрати хлапето в колеж — е не чак толкова, но какво да се прави. Щеше да го приспадне от благотворителността.
— Брат ви.
Франк почти се задави.
— Брат ми те е наел? Кой от всичките?
Забеляза как се напрегна.
— Ако питате мен, господин Тагърт — рече тя, — някой ви е погодил доста гаден номер. Наистина ще започна да ви съжалявам, ако всичките ви братя се отнасят враждебно към вас и са способни да се шегуват така подло.
Франк бе сигурен, че всеки един от тях с радост би го изиграл, ала не го сподели с нея.
След забележката й той не проговори повече и се опита да се съсредоточи върху храната. Тази жена едва ли би взела хляба на френския му готвач, ала ястието й ухаеше приятно и порциите бяха големи. В къщата му в Денвър, в апартаментите му в Ню Йорк и Лондон готвачите му сервираха нискокалорични храни.
Тя привърши с храненето и мълчаливо почисти пред себе си, после и пред Франк. Той се облегна на масичката и се загледа в огъня. Не беше пушач, ала когато Ранди му сервира чаша ароматно кафе, му се прииска да си запали цигара.
„И пищна жена в леглото ми“ — както обичаше да казва баща му.
Отпусна се и му се приспа. Наблюдаваше как Ранди се движи из стаята и…
— Какво правиш? — попита той, когато тя започна да забива пирон в стената между двете легла.
— Разделям стаята — отвърна тя. — Или поне се опитвам.
— Уверявам те, госпожице Стоуи, че това не е необходимо. Не възнамерявам да ти досаждам.
— Достатъчно ясен бяхте, когато обсъдихте преди малко… женските ми прелести, нали така му викат? — Тя заби още един гвоздей и закачи някакво одеяло на тях.
Разярен, Франк се изправи.
— Няма нужда да правиш това.
— Не го правя заради вас, а заради себе си. Разбирате ли, господин Милиардер, не ви харесвам. Въобще не ви харесвам и едва ли има някой на света, който да ви харесва. Сега, ако ме извините, ще отида да се изкъпя.
СЕДМА ГЛАВА
Ранди се потопи във ваната. Водата бе толкова гореща, че краката я заболяха, ала имаше нужда от тази топлина, за да сгрее сърцето си. Беше близо до Франк Тагърт, а той беше като айсберг. Ранди се чудеше дали някога през живота си е изпитвал топлота, дали някога е обичал някого. Искаше й се да вярва, че е герой от любовните й романи, който е бил жестоко наранен от някоя безчувствена и жестока жена и зад ледената му обвивка се крие топло и любящо сърце.