— Като гледам как си се облякла, мисля, че Майк е измислил всичко това, тъй като Саманта, жена му, прилича на романтична героиня от любовен роман.
— Романтична героиня?
— Да. Единственото, което иска в живота, е да се грижи за Майк и непрекъснато увеличаващия се брой деца.
— Личи си, че не сте чели такива романи. Днешните героини искат кариера, независимост и…
— Съпруг и деца.
— Може би. Станете — нареди му тя и започна да разкопчава панталоните му. Беше събличала толкова много пациенти, че въобще не й правеше впечатление.
— Колко пъти си чела за някой мъж, който казва: „Искам да спя с теб, но не желая да се женя и да създавам семейство?“ — попита той.
— Разбирам, значи такива трябва да бъдат мъжете.
— А може би да не искаш да се жениш и да имаш деца е нещо грешно?
Тя се усмихна хладно и рече:
— Никога не съм срещала мъж като вас, ала ще рискувам: мисля, че не сте женен, никога не сте искали да бъдете, никога няма да бъдете. Нямате деца, а ако имахте, щяхте да ги посещавате с разрешението на съда.
Беше останал само по шорти и тениска. Тялото му бе в превъзходна форма, ала тя не изпитваше нищо към него. Отнасяше се с него като към статуя.
— Какво те кара да си мислиш, че нямам жена? Можех да се оженя няколко пъти. — Ранди бе събудила любопитството му.
— Сигурна съм, че сте имали подобни случаи, ала единствената причина, поради която някоя жена ще се омъжи за вас, са парите ви.
— Моля?
Може би бе малко подло от нейна страна, ала тя искаше, да наруши леденото му спокойствие.
— Не желая да бъда груба, но вие въобще не сте мъжът-мечта.
— И за какви мъже мечтаят жените, госпожице Стоуи?
Тя се усмихна замечтано, оправи леглото му и отвърна:
— Мечтаят за мъж, който да бъде само техен, чийто свят ще бъде свързан с техния. Той може да излиза и работата да му е да решава световни проблеми, всички да си мислят, че е силен и непоколебим, ала когато се прибере вкъщи, да сложи глава в скута на жена си и да й каже, че не би постигнал нищо, ако не е тя. И най-важното, тя знае, че това е самата истина. Той се нуждае от нея.
— А, разбирам. Силен мъж, който е и слаб.
Тя въздъхна.
— Нищо не разбирате. Кажете ми, всичко ли анализирате? Всичко ли записвате в счетоводната книга? — Тя го изгледа студено. — За какво печелите вашите милиарди!
Той си легна.
— Имам много племенници и племеннички и мога да те уверя, че съм си направил завещанието. Ако нещо се случи с мен утре…
— Ако нещо се случи с вас утре, на кого ще липсвате? — попита тя. — Кой ще плаче на погребението ви?
Изведнъж Ранди се почувства ужасно изморена, отиде в своята половина и си легна. Беше по-самотна от всякога. Може би това се дължеше на желанието на Ели да отиде в колеж, или на твърдението на този мъж, че е създадена, за да ражда и да отглежда деца. Когато Ели си тръгне, ще е сама, едва ли някой мъж щеше да дойде на черен кон и да почука на вратата й… Престана да мисли и заспа.
Не знаеше колко дълго е спала, когато я събуди мъжки глас:
— Госпожице Стоуи?
Стресната, тя погледна Франк Тагърт, който бе застанал над нея по бельо, с гипсирана ръка и я гледаше с черните си и сериозни очи. Само слабият огън от камината осветяваше стаята.
Обзалагаше се, че изглежда точно така, когато сключва сделките си за милион долари, и се чудеше какво ли ще иска от нея.
— Да?
— Имам предложение за теб. Нещо като обединение.
Той се изправи, а тя отново се излегна, без да се замисля, че ефирното й облекло позволява да се види всяка извивка на тялото й. Ала като че ли Франк не забелязваше това.
— Обикновено — започна той — такива неща не ми влияят. Семейството ми са ми го казвали и по-грубо. Но може би, когато един мъж наближи четирийсетте и…
— И един милиард — прекъсна го тя.
— Да, ами, идва време, когато започва да мисли за живота и смъртта си.
— Мидас — рече тя и се сети за приказката, в която някакъв мъж превърнал всичко, включително и любимия си син, в злато.
— Да кажем нещо подобно. — Той се поколеба и за пръв път забеляза пищните й гърди. — Независимо какво си мислят другите и аз съм човешко същество.
При тези думи Ранди издърпа одеялото и се зави до врата. Тя не си падаше по флиртовете за една нощ. Всъщност не би чела и любовни романи, в които героините си имат много любовници.
— Господин Тагърт… — започна тя.
Ала той вдигна ръка, за да я прекъсне.
— Въобще не се притеснявай от мен. Не съм изнасилвач.
Тя пусна завивките. Не се възприемаше като жена, която побърква мъжете от страст и те не могат да се контролират.
— Какво се опитвате да ми кажете?
— Опитвам се да те помоля да се омъжиш за мен.