ОСМА ГЛАВА
— Брак? — възкликна тя. — С мен?
— Да — отвърна нервно той. — Разбирам, че си изненадана. Повечето мъже с богатство като моето се женят за високи и руси куклички, които се занимават с коне или с висша мода. Не се женят за ниски, закръглени жени, които не поддържат маникюра си и…
— Разбрах ви. И защо тогава не се ожените за някоя от ездачките, които прекарват живота си в мерене на дрехи? — усмихна се злобно тя.
— Може би както каза, те ще се омъжат само заради парите ми.
— Господин Тагърт — рече тя твърдо. — Не се интересувам нито от парите ви, нито от вас самия.
Той също й се усмихна нагло.
— Сигурен съм, че искаш неща, които могат да се купят с повече пари. Сигурно живееш в къща, чиято ипотека още не си изплатила, обзалагам се, че колата ти е на три години. Бившият ти съпруг плаща ли някаква издръжка? Ти си от жените, които никога не биха дали под съд някого заради дълг. Откога не си си купувала нови дрехи? Със сигурност желаеш много неща за сина си.
Това, че той безпогрешно описа живота й, я вбеси.
— Това, че съм бедна, не значи, че съм чумава. И откакто отмениха робството преди няколко години, не ми се налага да се продавам, за да си купя нова кола.
— Какво ще кажеш за бял мерцедес с червен кожен салон?
За малко да се изкикоти.
— Наистина ли, господин Тагърт? Та това е нелепо! Каква е истинската причина да се ожените за мен? Ако все още искате, разбира се.
— Когато реша нещо, не си променям мнението.
— Да, мога да си го представя.
Отново й се усмихна по начин, който я накара да се замисли дали някоя от онези блондинки в живота му му е противоречала.
— Животът ми е прекалено идеален — отвърна той. — Дори с започнал да ми доскучава. Всичко е подредено идеално. Прислугата ми е най-добрата и скъпо платената. И косъм няма да намериш на пода във всичките ми къщи и апартаменти. Нещо ме накара да се запитам няма ли да ми е по-приятно, ако имам за съпруга непринудена и обикновена жена. В къщите ми цари пълен ред, в тях има еднакви вещи.
Тя примигна изненадано:
— Еднакви кърпи, еднакви…
— Еднакви дрехи, точно в същите гардероби, подредени по един и същ начин и няма значение къде съм, знам къде се намира всяка една дреха или вещ.
— О, Боже! Голяма скука.
— Но пък полезно.
— И как ще се впиша в целия този ред?
— Както ти казах по-рано, някоя обикновена жена е напълно подходяща за мъж с моето състояние и идеален живот.
— И защо не си вземете няколко жени — посъветва го тя. — Тъкмо ще имате жена във всяка къща. За разнообразие можете да ги подберете според цвета на косата. Разбира се, едва ли ще са естествени.
Този път той леко й се усмихна.
— Ако жените не създаваха толкова проблеми, отдавна да съм женен.
Не можа да потисне смеха си.
— Май започвам да разбирам. Искате да се ожените за мен, защото в живота ви ще настъпи пълен хаос.
— И ще имам деца.
— Деца ли? — попита тя и примигна.
— Да. Семейството ми с многодетно. Има много близнаци. Мисля, че искам деца. — Той погледна встрани. — Когато бях малък, се боях много от каквито и да е отговорности. Като най-голямото дете в семейството знаех, че ще управлявам бизнеса.
— Принцът с короната, така да се каже.
— Да, точно така. За мен винаги най-важното е било да изпълнявам задълженията си. Ала преди две години се запознах с едно момче.
Той замълча и Ранди настоя:
— Момче ли?
— Да, срещнах го в офиса на брат ми, тършуваше насам-натам, преструваше се, че играе, ала слушаше и наблюдаваше всичко наоколо. Говорих с него и като че ли видях в него самия себе си.
— И оттогава ви се иска да имате собствени деца, така ли? Нещо като да се клонирате, права ли съм? Да ги направите пълни копия на вас.
— Донякъде. Ала това момче промени живота ми. Накара ме да разбера неща от своя живот. Откакто се срещнахме, си пишем. Станахме… — Той се усмихна. — Станахме приятели.
Ранди се зарадва, че той има поне един приятел на света, ала го съжаляваше, защото не можеше да се ожени и да има син като онова момче.
— Господин Тагърт, едва ли има начин да ви родя сина, който желаете. Моят син е сладко и любящо момче. Той е самата щедрост и любезност. Ще умре от срам, ако знае, че съм ви казала това, но аз го прегръщам всяка вечер и му чета приказки, докато заспи. — Нямаше да му казва, че вместо приказки му чете учебници по физика за напредналите, защото щеше да се развали впечатлението.
Франк се обърна към нея и рече:
— Бих желал моите синове да не приличат чак толкова на мен.
Ранди започна да се убеждава, че този мъж е напълно сериозен. Той беше толкова студен и й предлагаше женитба, без да влага никакви чувства. Също така й говореше за деца. Погледна го за миг и не можа да си представи този мъж обзет от страст. А може би щеше да нареди тази задача да се изпълни от вицепрезидента? Чарлс, жена ми се нуждае от дребна услуга.