— Защо се смееш? — попита той.
— Просто се сетих нещо. — Тя го погледна състрадателно. — Господин Тагърт, разбирам проблема ви и бих искала да ви помогна. Ако зависеше само от мен, може би щях да се замисля, ала ще бъдат замесени и други хора. Синът ми ще страда, ако ние с вас — така, де — имаме деца. Искам те да имат истински баща, а не мога да си ви представя как четете приказки на двегодишно детенце.
Той седеше на леглото и не помръдваше.
— Това като отказ ли да го приемам?
— Да. Не мога да се омъжа за вас.
Той я гледа известно време, после се изправи и мълчаливо си легна.
Ранди седеше в своето легло и се чудеше дали не е сънувала всичко това. Току-що бе отказала да се омъжи за доста заможен човек. Дали не бе глупачка? Сигурно си бе загубила разсъдъка. Ели би могъл да има най-доброто. А тя…
Ранди въздъхна. Би ли могла да се омъжи за човек, който й е предложил само защото иска тя да внесе малко хаос в подредения му живот? Колко весело. Миранда обикаля като луда около хижата и се опитва да намери пътя за Денвър. Миранда е толкова глупава, че не може да разпознае номера, който й скроява безсърдечният милиардер.
Не след дълго заспа.
На следващата сутрин Ранди мълчаливо приготвяше ягодови вафли, а Франк седеше пред камината и четеше данъчната реформа. Не бе обърнал страница от петнайсет минути, така че тя се се досети, че той сигурно обмисля нещо.
„Несъмнено аз съм единствената жена, която се е опитал да купи и се е провалил“ — помисли си. Какво ли ще предприеме сега, за да ме спечели? Ще изпрати шоколади на Ели? Едва ли мъж като Франк Тагърт би отделил време, за да открие, че Ели би искал да си купи нов CD-ROM за компютъра и би предпочел това пред всичките шоколади на света.
Докато го наблюдаваше, изпита съжаление към него. От този мъж лъхаше студенина и безчувственост, личеше си, че е много самотен.
Тъкмо приготвяше захарния сироп за ягодите и се чу шум от хеликоптер, Франк скочи, за нейна изненада отвори тайна врата в стената и извади пушка.
— Стой тук — нареди й той.
— Добре — прошепна тя, като се чувстваше като героиня от уестърн.
След няколко мига той се върна; остави пушката, откъдето я бе взел, и се настани на масата.
— Готова ли е закуската?
Тя разбра думите му по движението на устните му, тъй като шумът от хеликоптера го заглушаваше. Може би той не се интересуваше от нищо, ала нейното любопитство бе възбудено. Тя бързо сложи няколко вафли в чинията му, сипа му чаша кафе и излезе навън.
Хеликоптерът беше точно над хижата. Няколко сака вече бяха на земята. Висок рус мъж в черен костюм и с куфарче в ръка се спускаше по въжето. Ранди не можа да потисне усмивката си, представяйки си този тип от Уолстрийт как се появява между дърветата в тази изолирана планина. Когато се приближи още повече, тя избухна в смях, тъй като забеляза, че освен че държеше куфарчето и въжето, се опитваше да яде и ябълка.
Той се приземи точно пред нея. Беше привлекателен: много рус, с много бяла кожа, сините му очи бяха толкова ярки, че блестяха. Ранди забеляза, че куфарчето е закопчано за ръката му с белезници.
— Гладен ли сте? — попита тя, когато той й се усмихна.
— Като вълк. — Той погледна по начин, който я накара да бъде поласкана. Тя му отвърна с топла усмивка.
— Ти си тук с Франк? — попита той.
— Не с него. Наеха ме като негова медицинска сестра, но на шега. Все още съм тук — чакайте малко. Можех да се върна с хеликоптера. — Тя сложи ръка над очите си и видя как хеликоптерът се отдалечава. Ранди се обърна към мъжа.
— Майк. Или Кейн? — попита той.
— Извинете, не разбирам.
— Шегата, която са изиграли на Франк и на вас, е дело или на Майк, или на Кейн. — Когато тя не отговори, той се усмихна и й подаде ръка. — Казвам се Джулиан Уелс. Помощник на Франк. А вие сте?
Ранди сложи ръката си в топлата му длан.
— Миранда Стоуи. Ранди. Аз съм медицинска сестра, въпреки че в последно време работя като готвачка и икономка.
Той я погледна така, че тя се изчерви.
— Ще намеря начин да се разболея и да се възползвам от вашите услуги — изрече той с дрезгав глас.
Може би трябваше да му поясни, че не е от онези жени, ала истината бе, че от неговото възхищение се почувства много добре. Вчера й направиха предложение за брак, а днес флиртуваха с нея.
Тя силно дръпна ръката си от неговата — успя на втория опит.