— Господин Тагърт е вътре, а аз съм приготвила ягодови вафли за закуска.
— Красавице, ама ти можеш и да готвиш? Няма да ме вземеш за съпруг, нали? Знаех си, колко жалко.
Почувства се като осемнайсетгодишна хлапачка и се засмя.
— Господин Тагърт вече ми предложи. — Ужаси се, че сподели това. — Имам предвид… — не знаеше какво да каже, затова се отправи към хижата, а Джулиан остана като зашеметен от новината. Не можеше да повярва.
Франк не си правеше труда да поздравява, а Джулиан бе свикнал след толкова години, Франк изразяваше благодарността си към него за дългогодишния труд чрез шестцифрената заплата, много премии и привилегии.
Без да си разменят любезности, помощникът отключи куфарчето от ръката си и го подаде на Франк.
— За съжаление — започна Джулиан — казах на пилота да ме вземе след два дни. Мислех си да поостана за известно време и да отида на риболов. Не знаех, че имаш гостенка. Ако не е удобно да остана, мога да тръгна пеш.
Франк нареди:
— Ще спиш на дивана.
— Да, сър — отвърна Джулиан и намигна на Ранди, която му поднасяше горещи вафли.
— Закусвали ли сте, Ранди? — попита Джулиан. Когато тя поклати глава, той каза: — Искате ли да ми правите компания навън? Утрото е прекрасно и не бива да се пропилява.
Усмихната, тя го последва с чиния в ръка. На вратата се обърна и видя, че Франк ги наблюдава.
— Ще затворя, за да не ви притесняваме — рече невинно и остана доволна, когато той се навъси.
Джулиан бе сложил чинията си на някакъв дънер и сваляше сакото и вратовръзката си.
— Алилуя! — рече и разкопча горните копчета на ризата си. — Два дни пълна свобода. — Седна с чинията в скута си и се обърна към нея: — Щом ще сме заедно два дни, да минем на „ти“. Тук и за теб има място.
Може би не трябваше да го прави, ала се настани до него и топлото й тяло почувства неговото.
— Наистина ли Франк ти предложи да се омъжиш за него?
Ранди едва не се задави.
— Не биваше да ти казвам това. Не мога да си държа устата затворена. Всъщност не бе истинско предложение за брак, а нещо като сделка.
Джулиан вдигна вежди.
— Мога да разбера какво ще спечели той, ала не виждам какво печелиш ти в така наречената сделка. Освен парите, разбира се.
— Деца. Въобразил си е, че двамата с него можем да имаме деца.
При тези думи той се засмя.
— Старият Франк е казал това? Добре ли го познаваш?
— Въобще не го познавам. Само знам, че е най-студеният мъж на земята.
— Да. Много хора казват същото, но не го подценявай. И той е човек и изпитва чувства.
— Да, не отричам, че може би изпитва чувства, когато прави пари, но едва ли бих гласувала за него, ако го номинират за любовник на годината.
— Значи си спала с него, така ли?
— Не! — изкрещя тя с пълна уста. — Пази Боже! Аз обичам цветята и романтиката — Боже мой! Какви ги говоря. Господин Уелс, не съм героиня от любовен роман, за чието сърце се борят двама прекрасни мъже. Аз съм жена на средна възраст, с наднормено тегло, самотна майка и съм сигурна, че костюмът на гърба ви струва колкото печеля за цяла година. Абсолютно съм убедена, че ако тук имаше друга жена, никой от вас двамата нямаше да ме забележи.
Той й се усмихваше.
— Ранди, знаеш ли каква си? Ти си истинска. Разбрах го в мига, в който те видях. Обикновено жените около Франк са толкова идеални и красиви, че направо изглеждат като кукли. А ти знаеш, че ако той изгуби парите си, те повече няма да го погледнат.
— Наистина, господин Уелс, аз…
— Джулиан.
— Джулиан, аз съм съвсем обикновена жена.
— О, нима? — Той отхапа от вафлата. Когато тя кимна, той продължи: — Когато се разведе, измъкна ли всички пари на съпруга си? — Той не изчака отговора й. — Не, разбира се. Както ми се струва, си „разбрала“, че го е разорила някоя кукла Барби. Тя се загледа във вафлата си.
— Изглежда, те бива да анализираш хората.
— Точно за това ми плаща Франк: да поглеждам в очите на хората и да държа мошениците и лицемерите настрана.
В този момент вратата на хижата се отвори и оттам излезе Франк с въдица в ръка:
— Джулиан, тъкмо си мислех, че риболовът ще ме отпусне. Ще се присъединиш ли към мен?
Ранди се изправи.
— Мисля, че Джулиан трябва да се преоблече, а аз трябва да ви сложа обяд. Не можете да тръгнете без храна.
— Ти ще дойдеш с нас и ще ни сготвиш рибата. Джулиан, вземи каквото ти е необходимо и да тръгваме — рече Франк и тръгна.
Ранди не искаше да изпълнява ничии команди и се върна в хижата, ала когато застана на вратата, си помисли, че не може да си позволи заради гордостта си да изпусне чудесен ден сред природата. Джулиан бе останал на мястото си и гледаше с отворена уста шефа си. Беше работил близо десет години с Франк Тагърт и въпреки че през цялото време той едва ли му бе обърнал внимание — или на някой друг — Джулиан го познаваше отлично.