Ранди се загледа в красивия пейзаж, после взе термоса с горещо кафе и отиде при франк.
— Забавлявате ли се? — попита го, докато той отпиваше от чашата си.
— Невероятно много. А ти?
Ранди забеляза как играе един нерв на слепоочието му.
— Прекарвам си чудесно. Джулиан с прекрасен човек. Забавен, щастлив, разсмива ме. Една жена може да се влюби много лесно в него. — Ранди го гледаше съсредоточено, ала той не трепна. Въпреки че се държеше хладно, тя бе привлечена от него. „Кажи нещо, направи нещо, как да се държа, вчера ми предлагаш женитба, днес… — помисли си тя. — Целуни ме.“
Ала Франк не направи нищо, само й подаде празната чаша и погледна към водата.
— Джулиан е чудесен мъж. И много добър служител.
— Със страхотния си външен вид, чар и талант сигурно има много приятелки. — Знаеше, че прекалява, ала искаше той да реагира по някакъв начин — да покаже чувствата си, ако въобще имаше такива.
— Не знам нищо за личния му живот — рече той и й обърна гръб.
Ранди се приближи до него.
— А вие? Много ли жени има във вашия живот? На всички ли правите предложение за брак?
— Не, само на една — отвърна той тихо.
Ранди нямаше да се разсърди, ако той я бе зашлевил! Тя се държеше грубо и не се интересуваше от чувствата на другите. Сложи ръка на рамото му.
— Господин Тагърт, аз…
Тя не можа да довърши думите си, защото той се обърна към нея, а очите му хвърляха искри.
— Какво? Искаше да ми се подиграеш?
— Не е вярно.
— Тогава какво? Какво искаш от мен?
— Аз… аз не знам.
Той рязко се извърна от нея и й нареди:
— Уведоми ме, като разбереш.
Объркана и засрамена, Ранди се обърна и тръгна по пътеката за хижата. Когато Джулиан се опита да я спре, тя му извика, че иска да бъде сама, така че той се върна при Франк, който се преструваше, че лови риба, ала не беше сложил стръв на въдицата.
Джулиан познаваше шефа си — знаеше кога е гладен, както бе сега — така че мълчаливо запали огън. Може би храната на Ранди би могла да стопли малко леда на Франк.
Час по-късно двамата седяха до огъня. През всичките тези години, през които Джулиан бе работил за Франк, приятелството им се градеше на бизнеса, ала сега Джулиан усещаше, че нещата се променят.
Той си пое въздух.
— Каза ли на Ранди, че си влюбен в нея?
Франк не отговори.
— Можеш да заблуждаваш целия свят, ако искаш, но не и мен. Кога разбра, че я обичаш?
Франк се поколеба и отговори:
— Когато видях, че тя не ме харесва.
— Франк, много хора не те харесват.
Той се усмихна и заяви:
— Но те не ме харесват заради това, за което се боря, заради това, че имам купища пари. Не мразят мен самия.
Джулиан хвърли шишарка в огъня.
— Не се заблуждавай, Франк, те не харесват самия теб. Фризерите са по-топли от сърцето ти.
Шефът му се усмихна.
— Жените не смятат така.
— Вярно е. Жените се преструват на какви ли не, когато те срещнат за пръв път. Винаги съм се чудил защо.
— Пари, власт, освен това имам отлична техника в леглото.
— В училище ли я усвои?
— Разбира се. Как иначе един… — Той замълча, усети, че говори прекалено много.
— Ранди с различна, нали? — Джулиан чакаше отговора на Франк. Щеше ли да отговори на толкова личен въпрос?
— Тя е всичко, което аз не съм. Тя се държи топло, когато аз се държа студено. Тя обича с лекота, аз не мога. Ако Миранда обича някой мъж, тя ще го обича безрезервно, със или без пари. Ще го обича вечно. Аз се нуждая от тази… тази сигурност. Жените се променят толкова бързо. Днес те обича, ала ако забравиш рождения й ден, те зарязва, без да й мигне окото.
Ранди не би желала съпругът й да забрави рождения й ден.
— Ако забравя да й го честитя на деня, ще я заведа в Париж след седмица и тя ще ми прости.
— Да, ще ти прости. Но, Франк, как може жена като нея да се впише в живота ти? Доколкото си спомням, последната, към която имаше интерес, бе изучавала китайска поезия и говореше четири езика.
— Тя бе досадна — презрително изрече той. — Джулиан, нещо се случи с мен през последните две години. Нещо в мен се преобърна. Знам, че много хора мислят, че аз нямам сърце, но грешат. Може би едва сега открих, че имам. Много хора ме питат за какво изкарвам толкова много пари, а аз никога не им отговарям. Мисля, че заради предизвикателството, заради самата цел. Ти най-добре от всички знаеш, че аз никога не съм искал да си купя нещо. Никога не съм мечтал за яхта за сто хиляди долара. Исках само…
— Да печелиш — прекъсна го Джулиан с горчивина. Може би завиждаше, ала понякога му призляваше, когато видеше, че Франк печели.
— Да, може би е така.
— Какво се случи преди две години?