ДЕСЕТА ГЛАВА
Ранди беше до умивалника и стържеше моркови, когато Джулиан се върна. Само един поглед й бе достатъчен да разбере, че не бива да го притеснява. За нейна изненада той застана вдясно от камината, дръпна една ръчка някаква тайна врата се отвори и той мина през нея.
Изпълнена с любопитство и с морков в ръка, тя го последва. Озова се в свръхмодерно обзаведена стая. Стените й бяха боядисани в бяло. Имаше компютър, факс, телевизор, който излъчваше борсите, телефон.
Джулиан грабна микрофон и нареди на пилота на хеликоптера да дойде да го вземе.
— Чакай малко — рече той и се обърна към Ранди. — Искаш ли да се върнеш с мен?
Той наблегна на думата „мен“. За миг сърцето й спря да бие. Наред с гнева в очите на Джулиан се четеше и интерес към нея. Той не само бе флиртувал с нея. Този красив мъж всъщност се интересуваше от нея.
Но нещо я спираше.
— Не, ще остана — чу се да прошепва тя и не можеше да проумее какви ги върши.
— Сигурна ли си? — попита той и тя кимна.
След няколко минути Джулиан си стягаше багажа.
— Не те заслужава — рече той. — Знаеш това, нали? Трябва да ти кажа какво заяви той. Той каза…
— Не! — изкрещя тя. — Не искам да знам какво е станало между вас двамата. Това си е ваша работа. Той е ранен и се нуждае от мен.
— Не, не се. Той не се нуждае от никого. Мислех си, че има нужда от някого, ала… — Той направи пауза. — Не той е виновен, а аз. Аз имам нужда от някого. Всъщност това, от което се нуждая, е личен живот. — Той се спря на вратата. — Не му позволявай да ти разбие сърцето. Много жени пробваха да стоплят сърцето му, но не успяха. Той… — Джулиан направи още една пауза. — Виж, това не те засяга. Това е между мен и Франк. Той е влюбен в теб.
— Какво? Знам, че той…
— Той те обича. И затова никога няма да се опита да те спечели. Не очаквай нищо лично от него. Пари, да, но нищо друго.
— Но… — започна тя.
— Вече казах твърде много. Пази се — рече той и изчезна.
Когато остана сама в хижата, Ранди се свлече върху един от скучните сиви дивани на Франк.
— Боже мой! — извика тя. — Животът ми бе толкова скучен, а сега само за няколко дни всичко се преобърна.
След час Франк се появи на вратата и остана поразен, че я вижда:
— Защо не си тръгна с Джулиан?
И тя не знаеше.
— Дължиш ми година в Кембридж — рече тя.
— А, да, разбира се.
Това не бе истинската причина, за да остане. Стегна се.
— Искаш ли да тръгна? — попита Ранди.
— Искам… — започна той. — Искам да правиш всичко, което пожелаеш.
Не на това се надяваше. Наистина ли Джулиан й бе казал истината, наистина ли Франк Тагърт бе влюбен в нея? Какво ли я интересуваше? Нали тя не го обичаше? Ала нещо в очите му я накара да почувства, че той е самотен, както и тя се почувства самотна, когато си мислеше, че скоро Ели ще отиде в колеж и ще я напусне.
Не знаеше какво да каже.
— Гладен ли си? — беше всичко, което измисли, и бе възнаградена с усмивка.
— Заради теб ще напълнея.
Това бе първата забележка, която бе свързана с нея по някакъв начин — освен че й предложи да се омъжи за него.
— Ти можеш да си го позволиш, виж, аз може спокойно да ти услужа с някой и друг килограм.
Той примигна.
— Бих желал да си ги запазиш за себе си, те са на подходящите места.
Страните й поруменяха и тя се обърна да сервира вечерята, а когато се обърна, той се бе съсредоточил в документите, които Джулиан му донесе, и не промълви и дума по време на вечерята.
Дребните закачки между тях като че ли засегнаха Франк, тъй като той не проговори цяла вечер. Когато излезе вън, за да донесе дърва за огъня, Ранди забеляза, че дори тази дребна задача го изморява и му причинява болка, ала когато му предложи помощта си, той й заяви, че няма нужда от никого.
Проклинайки се, че не си бе тръгнала с Джулиан, Ранди си взе вана, облече съблазнителната нощница — единствената, която имаше — и си легна.
— Да върви по дяволите! — промърмори и заспа мигновено.
Събуди се от страхотен гръм, който за малко не я проглуши. Седна в леглото, светкавица освети хижата и тя изкрещя. Не бе свикнала с подобни бури.
Франк се озова веднага при нея, седеше до нея, не я докосваше, ала при следващата светкавица, тя се скри в обятията му.
Беше забравила колко е хубаво да усещаш мъж до себе си. Голямото му силно тяло да я обгръща, ала преди да си поеме въздух, той дръпна главата й назад и я целуна.
Ако се съдеше по целувката, той не бе студен мъж и в този миг Ранди повярва на думите на Джулиан. Франк я обичаше.
Той целуваше врата й. Гръмотевица разтърси земята.