— Да — прошепна тя, когато ръката му достигна гърдите и. — Да, люби ме, моля те.
Той нежно взе лицето й в ръцете си, очите му търсеха нейните.
— Не си нося презерватив.
За миг тя затаи дъх. Бе сигурна, че не е болен от заразна болест.
— Бих се радвала още повече — прошепна тя, като имаше предвид, че много би искала да има още едно дете, да почувства отново как животът расте в нея, както го бе почувствала с Ели.
— Да — беше единственото, което рече той и я покри с тялото си.
Той беше толкова страстен в леглото. Като че ли бе забелязал всяка извивка на тялото й. Изгаряше от желание. Свали нощницата й и ръцете му бяха навсякъде. Той я галеше, докосваше я, сякаш искаше да я запечата завинаги в съзнанието си.
Никога преди Ранди не се бе наслаждавала на секса. Той сякаш знаеше какво иска тя, къде иска да бъде галена и докосвана.
Някъде през нощта като че ли Франк прошепна:
— Обичам те.
Ала не беше сигурна. Ранди бе заета толкова много да го докосва, че не можеше да се сети за никакви думи. Лесли предпочиташе грубия секс, бързия секс и минаваше на следващата задача. Или на следващата жена, често си мислеше тя.
Докато Франк сякаш разполагаше с цялото време на света. Когато проникна в нея, тя почти изкрещя от удоволствие. Той остана за малко в нея и се наслади как изпълва тялото й. Когато започна да се движи, тя си помисли, че ще умре от удоволствие.
Той я наблюдаваше и като че ли предусещаше кога ще достигне върха, после отново проникваше в нея, а тя вече си мислеше, че ще припадне от страст.
— Скъпи — прошепна.
По-късно се сгуши в прегръдките му и заспа, почувства се защитена и като че ли у дома.
Ала когато се събуди на следващия ден, по слънцето разбра, че е следобед и че Франк си е отишъл. Помисли си, че е отвън, ала не беше. Нямаше бележка, нищо. Само неоправеното му легло доказваше, че е бил тук.
След около час Сенди се появи с конете и каза, че му е било наредено да я заведе вкъщи.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кабинетите бяха украсени за Коледа. От далечината се чуваше смях и звън на чаши. В компанията „Монтгомъри-Тагърт“ имаше коледно празненство. В кабинета на Франк Тагърт нямаше украса и лампички. Той седеше сам и преглеждаше документите на бюрото си.
През последните два месеца бе отслабнал и под очите му имаше тъмни кръгове. Напоследък като че ли бе загубил всякакъв интерес към сделките.
— Здрасти — колебливо изрече някой.
Франк вдигна глава и видя Ели. Не го беше виждал от две години, от първата им среща; поддържаха приятелството си само чрез писма.
— Ели — бе единственото, което рече Франк и за пръв път от дълго време на устните му се появи усмивка. — Ела тук — рече и протегна ръце.
Ели затвори вратата, заобиколи бюрото и застана пред приятеля си.
— Изглеждаш също толкова ужасно, както се чувствам аз — рече Франк. — Предполагам си пораснал, за да ме прегърнеш, нали така?
Ели по-скоро би умрял, за да си го признае, ала бе ядосан на баща си, на всички мъже, искаше да покаже на целия свят, че не се нуждае от баща.
— Не, не съм пораснал — рече и прегърна Франк. Момчето осъзна колко му липсва силната мъжка прегръдка.
За негов ужас Ели се разплака, Франк нищо не каза, само го държеше, докато се успокои, после му предложи носна кърпичка.
— Ще ми разкажеш ли?
— Майка ми е бременна.
— Не знаех, че се е омъжила.
— Не е.
— О! Това е проблем. Имате ли нужда от пари?
— Винаги. Ала тя има нужда от мъж, който да се грижи за нея.
— Не се ли нуждаете от пари?
— Не! — извика Ели. — Не искам да ми даваш пари.
— Добре. — Франк притисна главата му до рамото си. — Какво да направя тогава?
За известно време момчето не проговори.
— Защо не си ми писал от два месеца?
— Не мисля, че ще ме разбереш.
— Възрастните винаги казват това. Мислят си, че децата са твърде глупави, за да разберат каквото и да било. Майка ми си мисли, че не мога да разбера защо е бременна и защо не е омъжена за бащата на детето.
— Прав си. Ние, възрастните имаме склонност да поставяме децата в неловко положение и да си мислим, че те не ни разбират. Може би по този начин ги защитаваме. — Франк си пое въздух: — Извърших голяма глупост: влюбих се. Не, не ме гледай така. Мисля си, че е чудесно да обичаш някого, но аз се уплаших и избягах.
— Защо избяга? Защо се уплаши? Аз обичам майка си, ала никога не бягам от нея.
— Не е същото като да обичаш майка си. С тази жена аз имах избор. — Той придърпа Ели към себе си. — Не знам как да ти обясня. През целия си живот не съм се нуждаел от никого. Може би защото около мен имаше толкова много хора. Израснах в голямо семейство и от самото начало трябваше да поемам отговорности Може би исках да бъда различен и да се отделя от тях. Може би не желаех да приличам на тях. Можеш ли да ме разбереш?