— Да. Аз също не съм като другите деца.
— Ние с теб сме сродни души, нали…
— И какво стана с жената? — настоя Ели — Защо я напусна?
— Обичах я. Не знам как да да го обясня, тъй като няма никакъв смисъл. Аз просто срещнах и я обикнах от самото начало. Мислех си, че се преструва, че не е това, за което се представя, и първо се ядосах, ала след това разбрах, че тя е сладка и мила. — Той се усмихна. — Е, не е много нежна. — Той направи пауза. — Знаеш ли какво харесах най-много в нея? Тя се интересуваше от качествата ми, тя ги критикуваше, въобще не се интересуваше от парите и външния ми вид. Тя ми каза, че не ме харесва и не иска да бъде близо до мен. Тя дори изхвърча от хижата и си тръгна за Денвър.
— И нямаше никакво чувство за ориентация, нали?
Франк изглеждаше изненадан.
— Да, вярно е, откъде знаеш това?
— Майка ми и Челси също нямат — поясни Ели.
— Добре, че нито една от двете не те чу, като направи това изявление. Както и да е, исках тя да остане и да ми готви, така че й предложих пари. Но знаеш ли какво поиска тя?
— Нещо за някой друг? — предположи момчето.
— Точно така. Точно това направи. Как позна?
Без да обръща внимание на въпроса, Ели попита:
— И какво поиска тя?
— Да платя първата година в най-добрия университет за сина й.
— Да — прошепна Ели. — Разбира се. — После продължи по-високо: — И какво се случи?
— Ние, а-а-а, ние… после ние…
— Научих доста за бебетата в последните два месеца — каза Ели. — И какво се случи после?
— Напуснах я. Повиках пилота на хеликоптера да ме вземе и изпратих да я отведат.
Тялото на момчето се стегна.
— Ти си тръгна просто така и я заряза. Тя… обичаше ли те?
— Не знам. Тя е от жените, които като спят с някой мъж, тя… — имам предвид, че приема нещата сериозно и се влюбва.
— А ти я обичаш, така ли?
— Да, обичах я тогава, обичам я и сега. Това ме изплаши толкова много, че си тръгнах. Имах нужда от време да помисля.
— И за какво мислеше?
— За нея. Сега искам да съм е нея. Тя имаше способността да вижда истината във всичко. Каза ми, че не е бедна, а просто няма пари.
— Майка ми казва същото.
— Умна майка.
— Какво смяташ да правиш сега? С жената, която обичаш, имам предвид?
— Нищо. Нищо не мога да направя. Сигурно вече ме с забравила.
Ели вдигна глава и погледна Франк.
— Не мисля, че с така. Ами ако плаче всяка нощ за теб, както майка ми плаче за мъжа, чието дете носи?
Франк вдигна вежда.
— Не мисля така. Преди време разбрах, че жените не прощават подобни неща. Може и да ти простят, ала след време ти го връщат тъпкано.
— Ами ако тя не е такава? Ами ако тя също те обича и те разбере, като й обясниш, че си бил страхливец и си постъпил подло и неразумно?
— Караш ме да се чувствам още по-ужасно. Добре, може и да съм бил страхливец, мислех, си, че трябва да се опитам да я намеря. Може да проверя в болниците. Поисках съвет от брат ми Майк, ала той не ми говори. — Франк преглътна. — А след това, което ми каза жена му, не бих искал и с нея да говоря.
— Какво ще правиш! — попита Ели. — Какво ще направиш, като я откриеш?
Той се намръщи.
— Мисля, че ще падна на колене и ще я уверя в силната ми и вечна любов, ала не мога да си представя как ще го направя. Всъщност аз вече я помолих да се омъжи за мен, ала тя ми отказа.
— Какво! Предложил си й да се омъжи за теб?
— Да. — Франк се дръпна назад, за да го погледне. — Защо си толкова заинтересован?
— Мисля си за майка ми и мъжа, който е баща на детето й. Би ми се искало да се оженят.
— Ако е добър мъж.
— Добър е. Знам, че е така.
— Нали не е баща ти?
— Не! — почти изкрещя Ели, после се успокои. — Не, разбира се, че не. Той… — Не знаеше как да продължи.
— Добре — рече Франк, — да сменим темата. Какъв подарък искаш за Коледа? Компютър?
— Не — отвърна момчето. — Напоследък не работя много с компютри. Трябва да си намеря работа, след като свърши училището, за да помагам на майка ми и бебето.
— По дяволите! Само през трупа ми! — заяви Франк. — Ще ти дам чек, който да покрива разходите за няколко години. Няма да нараня гордостта ти!
Може би Ели не трябваше да отказва, ала го направи.
— Ще ми направиш ли една услуга? — попита той.
— Всичко, което пожелаеш. Искаш ли да отидете на екскурзия с майка ти?
— Искам нещо за майка ми, да. — Той си пое дълбоко въздух. — Можеш ли да яздиш?
— При това добре.
— Имаш ли черен кон? Голям жребец?
Франк се усмихна.
— Мисля, че мога да го уредя. Не знаех, че обичаш коне.