— Разбираш ли — започна момичето, — може би преувеличаваш. Майка ти може да се справи и без теб. — Тя почти рече „без нас“. — Кой се е грижил за нея, преди ти да се родиш?
Ели я погледна.
— Никой и виж какво й се случи.
— Да, баща ти — рече Челси сериозно. Поколеба се… — Разведени са от две години. Може пък майка ти да се омъжи повторно и новият й съпруг да се грижи за нея.
— И за кого ще се омъжи според теб? Последният тип, с когото излезе, се оказа, че е „забравил“ портфейла си и мама трябваше да плати вечерята и пълен резервоар бензин. Седмица по-късно разбрах, че е бил женен.
За голяма беда Ранди не бе щедра само с децата си, а с всяко живо същество. Ели обичаше да казва, че ако зависеше от майка му, къщата им щеше да прилича на зоологическа градина, тъй като всички самотни животинки в Денвър щяха да живеят при тях. За момент Челси си представи как Ранди е заобиколена от ранени животни и неграмотни мъже, които я молят за пари. Според Челси „неграмотните мъже“ бяха най-голямата напаст на земята.
— Може би, ако й разкажеш за предложението, тя ще разреши проблема — с надежда изрече момичето.
Лицето на Ели стана сурово:
— Майка ми ще жертва собствения си живот заради мен. Ако знаеше за това предложение, лично щеше да ме изпрати до Принстън. Тя се грижи единствено за мен и никога не мисли за себе си. Майка ми…
Челси погледна небето. Във всяко друго отношение Ели разсъждаваше като невероятен гений, ала щом ставаше въпрос за майка му, с него не можеше да се спори. Челси също смяташе, че Ранди с прекрасна жена, ала не бе и светица. Не можеха да й връчат медал за съвършенство — доста си похапваше, четеше прекалено много глупави книги и отделяше много време, за да прави безсмислени неща — като например костюмите за Хелоуин на Ели и Челси. Естествено нито един от двамата не й каза, че смятат Хелоуин за детски празник. Вместо да бродят по улиците и да просят бонбончета, те отиваха в къщата на Челси, работеха на компютрите си и се усъвършенстваха. Пращаха иконома да купи бонбони, които после показваха на Ранди, за да си мисли, че са „нормални“ деца.
Само веднъж Челси бе събрала кураж, за да каже на Ели, че намира за малко абсурдно да стоят пред компютрите си и да изчисляват логаритми с тези неудобни и смешни костюми. Той беше отговорил:
— Майка ми ги е ушила, за да ги носим.
Въпросът не бе повдигнат повторно.
ВТОРА ГЛАВА
Ели караше колелото си по напуканата и обрасла с бурени бетонна алея пред къщата им. Огледа се и забеляза фаровете на колата на баща си, които се отдалечаваха.
— Проклетник! — прошепна. Бе сигурен, че баща му го е дебнал да се появи и да изчезне от погледа на сина си.
Винаги, когато се сетеше за думата „баща“, стомахът му се свиваше. Лесли Харкорт никога не с бил негов баща, както и съпруг на жена си, Миранда. Мъжът бе прекарал целия си живот в опити да накара семейството му да го смятат за „велик“. Той беше твърде велик, за да разговаря със семейството си; твърде велик, за да излиза с жена си и детето си; твърде велик, за да им отделя от безценното си внимание.
Според Лесли Харкорт другите хора в живота му заслужаваха повече.
— Моите приятели имат нужда от мен — бе свикнал да чува Ели от баща си.
Майка му казваше:
— Но, Лесли, аз също се нуждая от теб. Трябва да се вземат дрехи за училище на Ели, няма храна вкъщи, а колата ми е повредена вече три седмици. Нуждаем се от храна и от дрехи.
Всеки път Ели наблюдаваше изражението на баща си, което бе такова, сякаш е бил твърде дълго търпелив с някого, който не разбира нищо:
— Приятелят ми е скъсал с гаджето си и има нужда от рамо, на което да поплаче, и аз съм единственият му близък. Ранди, той е в депресия. Не разбираш ли? Депресия! Трябва да отида при него.
Ели бе чувал баща си да говори тези глупости хиляди пъти. Понякога майка му събираше кураж, за да му каже:
— Може би, ако приятелите ти плачеха на рамото на гаджетата си, нямаше да късат с тях.
Ала, разбира се, Лесли Харкорт не слушаше никого освен себе си. Освен това бе майстор по откриване на начини за манипулиране на хората, и то така, че да извлича от тях възможно най-много. Лесли знаеше много добре, че жена му Ранди има добро сърце и е много отстъпчива; това бе и причината да се ожени за нея. Ранди прощаваше всички грехове на всички и единственото, което Лесли трябваше да прави, бе да й казва по веднъж в месеца, че я обича.