И в замяна на тези думи Ранди му даваше сигурност и стабилност. Даваше му дом, за който той не бе дал и пукната пара, нямаше никакви задължения, не поемаше никаква отговорност, нито за нея, нито за сина си. И най-важното — той „забравяше“ да спомене, че всичките му „приятели“, които се нуждаят отчаяно от него, са жени, като повечето са доста млади, с дълги коси и още по-дълги крака.
Ели и Челси бяха зачеркнали името на Лесли от живота си и отдавна бяха спрели да обръщат внимание на „безпомощните му приятелки“. Ели отдавна бе разбрал какво представлява „баща“ му и той просто не използваше тази дума. Болеше го, когато другите деца се хвалеха:
— Двамата с татко ще поправяме колата през този уикенд.
Ели виждаше баща си много рядко и никога не бе правил нищо с него.
Челси първа видя баща му с висока и слаба блондинка на следобедното представление в местния център. Като използва предимството, че е дете, тя седна пред тях. През цялото време безгрижно дъвчеше дъвка (нещо, което ненавиждаше до смърт) и се опита да изглежда колкото се може по-малка, за да чуе целия им разговор.
— Искам да се оженя за теб, Хедър, знаеш го. Обичам те повече от живота си, но съм женен мъж с дете. Ако бях сам, щях да те отведа до олтара. Всеки мъж би се гордял да има жена като теб. Не познаваш Ранди. Тя е напълно безпомощна, никога не би се оправила без мен. Не може да се грижи за себе си, камо ли за сина ми. Ели се нуждае от мен. Той плаче всяка вечер и не заспива, докато не го целуна за лека нощ, сега разбираш защо се виждаме през деня.
— После започна да я целува по врата — докладва Челси.
Когато Ели чу разказа й, остана удивен. Лъжата бе толкова нагла. Доколкото си спомняше, баща му никога не го бе целувал за лека нощ. Да не говорим, че Ели дори не бе сигурен, че той знае къде в тази малка къща се намира стаята му, която от няколко години направо плачеше за ремонт.
Когато Ели се посъвзе от удара, погледна Челси.
— Какво ще правим сега?
Тя се усмихна заговорнически.
— Робин и Мариан влизат в действие — прошепна и той й кимна. Преди години се наричаха така. Робин Худ наказваше лошите, вършеше добри дела и помагаше на бедните (или поне така бе според легендата).
Ранди първа ги бе нарекла Робин и Мариан, след като гледа някаква сапунена опера, която обожаваше да гледа на видео. Бяха запазили прякорите си в тайна.
Само двамата знаеха за делата си: събираха фирмени бланки, листове, пликове, въобще всякакви канцеларски материали от корпорации, адвокатски кантори, лекарски кабинети, откъде ли не, след което използваха скъпа и специална компютърна система, за да фалшифицират шрифтовете и изпращаха на хората писма, досущ като тези от предприятията. Изпращаха призовки и предупредителни писма от името на адвокатски кантори на бащи, които не плащаха издръжката на децата в училище. Също така благодарствени писма на подценени служители от началството на големите корпорации.
Само веднъж си имаха неприятности. Едно момче в училище имаше много развалени зъби, но баща му се скъпеше да му даде пари за зъболекар. Челси и Ели разбраха, че той е комарджия, и му изпратиха писмо, в което му предлагаха безплатен билет от „неизвестна“ (защото бе незаконна) национална стоматологична лотария. Та той щял да получава по един билет всеки път, когато дава петдесет долара, за да се лекуват зъбите на сина му. И така бащата бе похарчил няколкостотин долара за трите си деца, а Ели и Челси съвестно му изпращаха красиви червено-златни, ръчно изработени лотарийни билети. Неприятностите започнаха, когато написаха на човека, че билетите му не са с печеливши номера. Той отишъл при зъболекаря и му размахал писмата и билетите, като искал онзи да му върне парите. Горкият стоматолог едва бил изтърпял затворническите намигания на бащата, докато поправял зъбите на децата му, а го заплашвали, че ще го пратят на съд заради някаква лотария, за която чувал за пръв път.
За да го успокоят. Челси и Ели трябваше да признаят на момчето, на което помогнаха, и да го помолят да го запази в тайна и да открадне писмата от баща си. След това Челси изпрати един от златните часовници на баща си (той имаше дванайсет), за да затвори устата на отвратителния комарджия.
По-късно, когато се сетиха за доброто, което бяха извършили — децата бяха със здрави зъби — и въпреки рисковете, те решиха да продължат да играят ролите на Робин и Мариан.
— И така, какво ще правим с баща ти? — попита Челси.