— Да не забравяме за подлогите, разбира се. Също така държа ръцете на пациентите и ги карам да се чувстват по-добре. За съжаление за тази работа се плаща малко. Ели, съкровище, единствената ми мечта е да стана частна медицинска сестра на някой много богат и мил стар човечец, който да иска малко повече от това да гледа телевизия и да яде пуканки по цял ден.
Ели й бе напомнил, че почти всички героини от романите й са собственички на големи корпорации, при това са около двайсетгодишни, или пък работят като сервитьорки и учат право вечерно. Ранди се бе засмяла.
— Ако всички жени бяха като тях, кой щеше да купува любовните романи?
Ели се съгласи, че това твърдение е много добро. Майка му имаше необикновената способност да стига до същността на нещата.
— Какво искаше този път? — попита Ели още щом влезе в къщата и видя майка си.
За миг Ранди се намръщи, ядосана, че той е разбрал за баща си. Като избягваше погледа му, рече:
— Нищо особено.
При тези думи го побиха тръпки.
— Колко му даде? — попита Ели.
Ранди погледна нагоре.
— Много добре знаеш, че ако реша, ще намеря чека. Колко му даде?
— Не мислиш ли, че прекаляваш? Аз изкарвам парите…
Ели набързо пресметна. Винаги знаеше колко точно пари има майка му — тя нямаше спестявания — и колко има в чантата си.
— Двеста долара — рече той. — Дала си му чек за двеста долара. — Толкова можеше да си позволи, като се има предвид, че трябва да отделя за ипотеката и за храна.
Ранди стисна устни и не промълви и дума. Ели знаеше, че както винаги е отгатнал. По-късно щеше да се похвали на Челси.
Ели тихо изрече някакво проклятие.
— Ели! — рече Ранди възмутено. — Не ти позволявам да наричаш баща си с такива думи. — Чертите на лицето й се смекчиха. — Скъпи, прекалено млад си, за да бъдеш толкова циничен. Трябва да вярваш в хората. Притеснявам се, че когато баща ти ни напусна, ти много се травматизира и сега не можеш да усетиш мъжка закрила. Знам, че криеш истинските си чувства: сигурна съм, че той много ти липсва.
Ели се държеше като възрастен, погледна я и рече:
— Мисля, че пак си прекалила с телевизионните програми. Не ми липсва. Така и не го видях, докато бе женен за теб. Баща ми е егоцентрично и отвратително копеле.
И двамата стиснаха устни.
— Дали това е истина или не, няма никакво значение. Той е твой баща.
Ели не трепна и не промени изражението си.
— Прекалено е да се надявам, че си му изневерила и истинският ми баща е крал на малка, но изключително богата европейска държава.
Както винаги при подобни забележки Ранди грейваше и започваше да се смее. Не можеше да се сърди дълго на сина си, както не можеше да устои на хленченето и молбите на бившия си съпруг. Знаеше, че Ели може да я намрази, ако му признае, че той и баща му много си приличат. И двамата следваха целите си, като се втурваха, без да се замислят, и не позволяваха на нищо да ги спре.
Не, Ели едва ли би харесал това сравнение.
Той бе толкова ядосан, че баща му отново е успял да я убеди да не й плаща издръжката. Остана безмълвен, толкова го болеше, че не можеше да стои и да гледа майка си, затова се обърна и отиде в стаята си. Баща му не беше плащал издръжката вече шести месец. Вместо да бъде съвестен родител, той бе дошъл при Ранди, пролял бе няколко крокодилски сълзи, като се е оплаквал, че е разорен, сигурен, че тя ще му даде пари. Ели познаваше баща си — той обожаваше да изпробва способностите си на търговец, да продава при всяка възможност. Да разбере дали Ранди ще се върже и дали ще изкопчи някой друг долар бе много добро упражнение за работата му.
Истината — горчивата истина, която Ранди не знаеше — бе, че Лесли съвсем наскоро си бе купил мерцедес за шейсет хиляди и вноските за колата го ограничаваха финансово. (Ели и Челси успяха да проникнат в банковите системи, да проучат кредитите, които се отпускат, и строго секретната информация за клиентите.)
Ели остана половин час в стаята си, обикаляше напред-назад и проклинаше коварния си баща. После забеляза майка си отвън при розите, върна се във всекидневната и се обади на мъжа, който му беше баща.
Ели не си губи времето с поздрави:
— Ако не ми платиш издръжката за три месеца до двайсет и четири часа, а за другите три месеца в срок от трийсет дни, ще ти гръмна новата кола. — След тези думи затвори.
След двайсет и четири часа Лесли почука на вратата на къщата им с парите. Ели стоеше зад майка си и слушаше дългата и сладникава история на баща си за това, че на света имало много добри хора и трябва да им се вярва, а не да таиш омраза към тях.