Ели постоя така известно време, после погледна баща си, който бързо си тръгна, след като рече на Ранди, че за останалите три месеца ще плати след трийсет дни. Момчето едва не му извика, че след месец ще трябва да плаща за четири издръжки.
Когато Лесли си тръгна, Ранди се обърна към сина си и му се усмихна:
— Виждаш ли, Ели, трябва да имаш доверие на хората. Казах ли ти, че баща ти ще се поправи! Сега къде ще отидем да вечеряме?
След десет минути Ели разговаряше по телефона с Челси:
— Не мога да отида в Принстън — рече той тихо. — Не мога да оставя майка ми така, без да има кой да се грижи за нея.
Челси не се поколеба:
— Идвай веднага! Среща в Шеруудската гора.
ТРЕТА ГЛАВА
— И какво ще правим? — прошепна Челси. Те се люлееха в градината на имението на родителите й, което надхвърляше двайсет акра. Мястото бе разкошно и се намираше в сърцето на Денвър. Бащата на Челси бе купил четири къщи, бе разрушил три от тях, за да осигури повече място. Не че сега бе тук, за да се наслади на прекрасната земя, но той изразяваше радостта си, като се хвалеше пред хората, че притежава двайсет акра в Денвър.
— Не знам — отвърна. Ели. — Не мога да я оставя сама. Сигурен съм. Тя щеше да е дала всичко на баща ми, ако не съм аз да я защитавам.
Челси не се и съмняваше, след като той й бе разказал за случилото се преди малко. И това не бе единственият път, когато Лесли Харкорт се бе опитал да се възползва от сладката си бивша женичка.
— Искаше ми се да… — Тя не довърши думите си. Изправи се и погледна Ели, който бе навел глава. Челси се замисли от какво се отказва той, ако не замине за Принстън. Знаеше много добре, че приятелят й ненавижда самата мисъл за гимназията.
— Искаше ми се да можехме да й намерим мъж.
Ели изсумтя:
— Пробвахме, не помниш ли? Тя харесва мъже като баща ми, тези, които според нея се „нуждаят“ от нея. Разбира се, те имат нужда от парите й и да им прощава всяко провинение.
— Знам, но няма ли да е хубаво, ако направим така, че някой от любовните й романи да се случи в действителност. Тя обожава тези истории. Да направим така, че да срещне висок, тъмнокос милиардер и той да…
— Милиардер ли?
— Ами да — рече тя сериозно. — Баща ми казва, че в момента е такава инфлация, че един милионер — дори мултимилионер — не е нищо особено.
Понякога Ели така се впечатляваше от факта как двамата гледат на парите. За него и майка му двеста долара бяха златна мина, а фризьорката на Челси взимаше триста долара за едно подстригване.
Челси се усмихна.
— Едва ли познаваш милиардер, който да не е женен, нали?
Тя се шегуваше, ала Ели не се засмя, а рече:
— Всъщност да. Той… ми е най-добрият приятел. Ти си най-добрата приятелка, разбира се.
При тези признания Челси стоеше като замаяна. Едно от качествата, които харесваше в Ели, бе способността му да я изненадва. Независимо че толкова добре го познаваше, все й се струваше, че не е достатъчно.
— И къде срещна милиардер, при това как ти стана най-добрият приятел?
Ели само я гледаше, без да говори. Изражението му бе такова, че едва ли щеше да измъкне нещо от него.
След два дни той й се обади да й каже, че ще се срещнат в Шеруудската гора, както наричаха градината на баща й, а Челси никога през живота си не бе виждала такъв пламък в очите му. Направо си помисли, че има треска.
— Какво се е случило? — прошепна тя разтревожена.
Когато й подаде вестника, ръката му трепереше. Нямаше представа какво се е случило и какво да очаква, затова Челси прочете статията и не разбра абсолютно нищо. Пишеше за Франклин Тагърт, един от директорите на „Монтгомъри-Тагърт Ентърпрайсиз“, който претърпял малка злополука и си счупил дясната ръка на две места. Тъй като предпочел да се усамоти в хижата си в Скалистите планини, докато му оздравее ръката, отложил няколко срещи и подписване на договори.
Челси погледна Ели в недоумение:
— И какво?
— Той е моят приятел — рече момчето, а Челси усети такова страхопочитание в гласа му, че чак изпита болезнена ревност.
— Твоят милиардер! — попита надменно тя.
Ели не забеляза странната й реакция. Започна да пристъпва напред-назад.
— Беше твоя идея — напомни й. — Понякога, Челси, забравям, че и ти си жена като майка ми.
На нея никак не й се понрави това твърдение.
— Не ме ли посъветва да й намеря съпруг, богат мъж, който да се грижи за нея? Ала как да бъда сигурен, че някой мъж й мисли доброто? Ами ако заради парите не е способен да изпитва любов?