Челси вдигна вежди. Никога преди не бе виждала Ели такъв.
— Основният проблем е как да представя майка ми на един богат мъж. Тя е медицинска сестра, в двайсет и един процента от романите, които чете, винаги главният герой или героиня не се чувства добре и има нужда от лекарска помощ, разбира се, и истинската любов „помага на лечението“. И така това, че е медицинска сестра, може да улесни запознанството й с богат и ранен мъж; но нали работи в обществена болница, богатите си имат частни лекари и сестри.
— Разбирам. Сега се опитваш да уредиш майка ти да се грижи за този мъж. Но, Ели — рече нежно тя, — как ще го накараш да наеме майка ти? И откъде знаеш, че освен че е богат, е и добър? Как можеш да си сигурен, че ако двамата се срещнат, ще се влюбят един в друг? Все си мисля, че любовта се дължи на някакви физически вибрации. — Беше чела последното някъде и сега разбираше какво си говорят тъпите й сестри.
Ели вдигна вежди.
— Как е възможно някой мъж да не се влюби в майка ми? Проблемът ми беше да държа мъжете далеч от нея, а не обратното.
Челси бе достатъчно разумна, за да не спори с него. Бе невъзможно да накараш Ели да мисли за майка си като за нормално човешко същество. Той я смяташе за светица.
— Тогава как… — Тя се поколеба и се усмихна. — Робин и Мариан, нали?
— Да. Мисля, че господин Тагърт е сам в хижата. Ще открием къде е, ще напишем писмо на майка ми, че я наема, ще й дадем упътвания и тя ще отиде в планината. Двамата ще се влюбят и той ще се грижи за нея. Той е подходящият мъж за нея.
Челси примигна от изненада:
— Подходящият… мъж? — Ели не възнамеряваше да й каже нищо повече, ала тя знаеше как да му въздейства:
— Ако не ми кажеш откъде познаваш този мъж, няма да ти помогна. Няма да направя нищо.
Ели бе сигурен, че тя блъфира. Момичето бе прекалено любопитно, за да не участва в проектите му, и все пак той искаше да сподели как се бе срещнал с Франк Тагърт.
— Спомняш ли си преди две години, когато изпратиха моя клас да посети „Монтгомъри-Тагърт Ентърпрайсиз“?
Тя не си спомняше, но въпреки това кимна.
— Аз не смятах да отида, но в последния момент реших, че може и да е интересно, така че отидох. — След това Ели започна невероятната си история.
И така той отишъл на това пътуване с учебна цел с едничката мисъл да открадне фирмени листове и бланки. В колекцията му нямало такива от „Монтгомъри-Тагърт Ентърпрайсиз“ и той решил да се снабди за всеки случай.
Стоял си сам, отегчен до смърт. Секретарката ги гледала отвисоко и питала децата, дали искат да си играят с кламерите. Ели забелязал отсреща някакъв мъж, който се бил подпрял на бюрото си и разговарял по телефона. Бил облечен с дънкова риза, дънки и каубойски ботуши; досущ като някакъв портиер, ала според Ели той вдъхвал респект и притежавал голяма власт.
Той се приближил мълчаливо, застанал зад него и подслушал разговора. За кратко време осъзнал, че мъжът урежда сделка за няколко милиона. Когато споменавал „пет и двайсет“, всъщност е имал предвид пет милиона и двайсет милиона. Долара.
Когато мъжът затворил телефона, Ели се опитал да си тръгне.
— Чу ли това, което ти трябваше, хлапе?
Той замръзнал, не можел да си поеме дъх. Не можел да повярва, че мъжът е знаел за присъствието му. Повечето възрастни въобще не обръщат внимание на децата. Как този мъж го е забелязал?
— Явно си голям страхливец, щом не можеш да се изправиш лице в лице с мен.
Ели мигновено се обърнал и се приближил към мъжа.
— Разкажи ми какво чу.
Тъй като повечето възрастни си мислеха, че децата чуват само това, което те позволят, Ели обикновено лъжеше. Ала този път не излъга. Той повтори всичко: числа, имена, места.
Върху лицето на мъжа имаше едва забележима промяна, когато погледна момчето.
— Видях те да тършуваш из кабинета. Какво търсиш?
Ели пое дълбоко въздух. Двамата с Челси никога не бяха споделяли с възрастни, че имат колекция на фирмени писма и бланки. Но той призна истината на този мъж.
— Нали си наясно, че това, което правите, е незаконно? — рече мъжът и не го изпускаше от поглед.
Ели го погледна и отвърна:
— Да, господине, знаем. Но ние ги използваме, за да защитим наранените хора и да накажем други, които не поемат отговорностите си. Написали сме толкова много писма на бащи, които не си плащат издръжките.
Мъжът вдигна вежди. Изучаваше Ели за известно време и после се обърна към минаващата секретарка:
— Запиши адреса на този младеж и му изпрати пълен комплект от канцеларските материали на фирмата ни. Да бъдат с надписи от Мейн, Колорадо и Вашингтон. — Той се обърна към Ели. — Обади се и в международните ни канцеларии. Лондон, Кайро, въобще всички.