— Да, господин Тагърт — рече секретарката, като гледаше учудено Ели. Всички служители се ужасяваха от Франк Тагърт и й се струваше невероятно, че това дете най-накрая бе успяло да привлече вниманието на този демон.
Когато Ели превъзмогна огромния си шок, успя да произнесе:
— Благодаря.
Франк подаде ръка на момчето:
— Казвам се Франклин Тагърт. Ела да ме видиш, когато завършиш университета. Ще ти намеря работа.
Ели попита с прегракнал глас:
— Какво трябва да уча?
— С твоя ум можеш да учиш каквото си поискаш — отвърна му Франк, стана от бюрото, обърна се и изчезна за секунди.
За кратък миг Ели остана като вцепенен: осъзна, че в този момент с тези думи бъдещето му е предопределено. Знаеше накъде е тръгнал и точно как да стигне. И за пръв път в живота си имаше идол.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— И какво стана после? — попита Челси.
— Изпрати ми фирмените пликове и бланки — ти си ги виждала, — аз му благодарих с писмо и той ми отговори. И така станахме приятели.
Една част от Челси искаше да крещи, защото това мълчание за нея бе предателство. Две години! Пазил е тази тайна от две години. Знаеше, че няма смисъл да се кара с Ели. Той си имаше тайни, когато си поиска, и никой не бе в състояние да промени това.
— Значи искаш майка ти да се омъжи за този човек. И защо тази идея ти хрумна едва сега? — Искаше думите й да са злобни, за да му го върне. Знаеше отговора на този въпрос. Досега Ели бе искал прекрасната си майка за себе си. Очите й се разшириха. Ако Ели бе решил да прехвърли грижите за майка си на този мъж, то той трябва да…
— Наистина ли го харесваш толкова много?
— Той ми е като баща — рече нежно Ели.
— Разказвал ли си му за мен?
Челси се успокои, когато той веднага изстреля:
— Разбира се.
— Добре тогава. Как ще ги съберем? Къде се намира хижата му? — Тя нямаше нужда да пита как ще отведат майка му в планината. Единственото, което трябваше да направят, бе да напишат писмо от името на „Монтгомъри-Тагърт Ентърпрайсиз“, в което да й предлагат работа.
— Не знам — отвърна Ели. — Но съм убеден, че все ще измислим нещо.
След три седмици Челси бе готова да се откаже.
— Ели — рече тя развълнувано. — Трябва да се откажем. Не можем да го открием.
Ели стисна зъби, беше отчаян. От три седмици изпращаха факсове, пишеха, че е жизненоважно да разберат къде се намира Франк Тагърт. Но хората или не знаеха къде е, или не искаха да кажат.
— Просто не знам какво друго можем да направим — рече Челси. — Наближава Коледа и става все по-студено в планините. Съвсем скоро ще си тръгне оттам и майка ти никога няма да го срещне.
През първата седмица Челси го бе попитала защо просто не представи майка си на господин Тагърт. Ели я бе погледнал така, сякаш с побъркана.
— И двамата ще се държат любезно заради мен. Иначе какво общо ще имат помежду си. Нищо ли не си разбрала от любовните романи на майка ми?
Досега бяха пробвали всичко и все още не бяха запознали майка му с господин Тагърт.
— Има само едно нещо, което още не сме пробвали — каза Челси замислено.
Ели бе хванал главата си с ръце, отчаян и сломен.
— Няма нищо. Пробвахме всичко.
Все още не сме опитали с истината. Той се обърна към нея:
— Каква истина?
— Родителите ми направо бяха вманиачени в желанието да омъжат сестра ми. Майка ми каза на сестра ми, че тя пропилява шансовете си, защото остарява. Наближаваше трийсетте. Така че, ако господин Тагърт е на четирийсет, семейството му ще гори от желание да го ожени.
Ели я погледна в недоумение.
— Да си уредим среща с някого от братята му и да му кажем, че сме намерили подходяща жена за господин Тагърт. Да видим дали ще ни помогне.
Ели не отговори и Челси се намръщи.
— Поне си струва да се опита, нали? Хайде де, престани да се цупиш, а ми кажи имената на братята му, които живеят в Денвър.
— Майкъл — отвърна той. — Майкъл Тагърт. — Добре, да си уговорим среща.
След кратък миг колебание момчето се обърна към клавиатурата си и каза:
— Точно така, да пробваме.
ПЕТА ГЛАВА
Майкъл Тагърт изгледа секретарката си Кети, която седеше на вратата с дяволита усмивка.
— Спомняш ли си писмото от господин Елая Джей Харкорт, който искаше среща днес?
Майк се намръщи и кимна. Трябваше да обядва с жена си след половин час, а изражението на Кети сякаш му казваше, че ще има някои промени в графика.
— Да?
— Довел е секретарката си… — рече Кети и се усмихна.
Майк не проумяваше защо някакъв мъж и неговата секретарка могат така да я забавляват, но когато Кети застана встрани, Майк видя две хлапета на около дванайсет. Момчето бе високо, слабо, с огромни очила, а очите му бяха толкова проницателни, че приличаше на ястреб. Един поглед върху момичето и Майк си представи каква красавица ще бъде тя, като порасне, освен това си личеше, че е много богата.