— Ужасно съжалявам, че закъснях. Дискутираше се нещо допълнително за утрешната програма.
— Разбирам — Тривейн седна и Уебстър направи същото.
— Ще минете за напътствия в 11,50, а останалите ще разрешават проблемите целия следобед. — Той даде поръчката си и се облегна в стола, като доловимо въздъхна.
— Как ви се струва едно добро фермерско момче от Охайо като мен да върши такава работа?
— Бих казал, че това е голям скок.
— Да, беше. Жена ми продължава да твърди, че има човек на име Уебстър, който се лута по улиците и не знае къде се намира.
— Възможно е — отговори Тривейн, знаейки, че назначението на Уебстър не е по погрешка. Той беше един умен млад човек, който се издигна в Охайските политически кръгове, подпомаган от президентския екип. Франклин Болдуин беше казал на Тривейн, че Уебстър е човек, който трябва да се наблюдава.
— Добре ли пътувахте?
— Да, благодаря. Мисля, че мина добре, много по-лесно, отколкото вашия следобед.
— Сигурен съм в това — сервитьорът се върна с напитката на Уебстър; двамата замълчаха, докато той си отиде.
— Говорили ли сте с някой друг освен с Болдуин?
— Не, не съм говорил. Франк ми предложи да не говоря.
— Хората от Данфорт имат ли някаква представа?
— Поне така говорят фактите. Дори Франк да не ме е прикрил, все още нищо не е ясно.
— Президентът е доволен. Той ще ви го каже сам.
— Все още има Сенатско събрание. Те може да имат други предложения.
— На каква основа? Вие сте най-доброто предложение. Единственото нещо, за което могат да ви попитат са вашите статии в съветски издания.
— Моите какво?
— Много ги харесаха в ТАСС.
— Не знаех това.
— Няма значение. Те харесват също Хенри Форд. А вие вършите работа за страната.
— Нямах намерение да се защитавам срещу нещо такова.
— Казах ви, че няма значение.
— Ще се надявам да няма… Както и да е, от моя гледна точка съществува още нещо. Трябва да бъда сигурен… добре, мисля, че ще ги призовете към разбиране. Трябва да бъдат наясно.
— Какво имате предвид.
— Главно две неща. Споменах ги на Болдуин. Сътрудничество и ненамеса. И двете са еднакво важни за мен. Не мога да свърша работата без тях. Дори не съм сигурен, че и с тях ще успея; но без тях е абсолютно невъзможно.
— Вие няма да имате никакви проблеми. Това е условие, с което всеки ще се съгласи.
— Лесно направеното, трудно се взима. Не забравяйте, че някога аз работих в този град.
— Не ви разбирам. Как някой може да се намеси?
— Нека да започнем с думата „класифициран“. След това скочете на „ограничен“. Заедно с тях може да открием и „тайна“, „извънредна тайна“, дори „приоритет“.
— О, по дяволите, вие сте чист от всичките тези неща.
— Искам да ги кажа и когато се изправя пред Сената. Настоявам за това.
— Тогава питайте. Ще получите отговор. Вашето досие е образец на почтеността.
Роберт Уебстър каза реда за срещата в Белия дом и Тривейн осъзна колко малко този ред се беше променил от последното му появяване. Времето на пристигане беше от половин час до 45 минути преди допускането до Овалния кабинет, трябваше да се използва специален вход. Тривейн не трябваше да носи метални предмети, по-големи от ключодържател; осъзна, че срещата беше ограничена до толкова малко минути, защото лесно можеше да мине набързо — ако президентът кажеше това, което искаше да каже или чуеше това, което искаше да чуе. Ако можеше да се спести време, трябваше да се спести.
Тривейн кимна в знак на разбиране и одобрение.
Тяхната работа почти свърши, Уебстър си поръча ново, последно питие.
— Обещах ви по телефона да ви дам няколко обяснения. Поласкан съм, че не ме притиснахте за тях.
— Те не бяха важни и отчитам, че президентът ще отговори на най-важния въпрос, който се върти в главата ми.
— Това, че… защо той иска да ви види утре ли?
— Да.
— Всичко това е свързано. Ето защо вие имате частния ми телефонен номер и ето защо вие и аз ще направим така, че да имате възможност да се свързвате с мен по всяко време на деня и нощта, независимо къде съм, тук или отвъд океана.
— Това необходимо ли е?
— Не съм сигурен. Но точно така го иска президентът. Няма да споря с него.
— Нито пък аз.
— Президентът естествено иска да предаде своята подкрепа за подкомисията и своите лични допълнителни клаузи за вас. Това е основното. Съществува и друг аспект. Ще ви го кажа с мои думи, не с неговите, ако допусна грешка това е моя грешка, не негова.
Тривейн внимателно наблюдаваше Уебстър.
— Но вие сте дискутирали това, което ще ми кажете, така че нюансите ще са маловажни.
— Естествено. Недейте да сте толкова загрижен, за ваше добро е. Президентът е преминал през политически войни, Тривейн. Той е една схватлива стара птица. Държавната машина — Камарата, Сената — той е бил там, където кипи действието и знае пред какво ще бъдете изправен. Има много приятели, но съм сигурен, че има и много неприятели — двете групи са на една везна. Разбира се, неговият кабинет го оттегля от тези битки сега, но също така му позволява известна волност, определени пристрастия. Той иска вие да знаете, че неговите хора са на ваше разположение.