— Да, в сравнение с малкото, които съм виждал. Не мога да си представя, че е била толкова интересна.
— Защо казвате това? — попита Президентът, като се усмихваше.
— О, не знам… Животът ми не беше изпълнен с такива вълнуващи случки, за които пишат в книгите.
— Всеки човек като вас, станал толкова заможен преди да е достигнал 40-те, създава забележителни материали за четене — каза Хил.
— Една причина да бъде това досие толкова голямо, е че аз изисквах допълнителна информация. Това е един изключителен документ. Може ли да се спра на няколко пункта, които намирам за забележителни, и някои, които не са изцяло ясни?
— Разбира се.
— Вие сте напуснали Йейл 6 месеца преди да получите дипломата си по право. Никога не сте направили опит да завършите или да приложите знанията си в съда. Въпреки това вашето положение е било стабилно, университетските власти са се опитали да ви убедят да останете, но напразно. Това изглежда странно.
— Не съвсем. Моят зет и аз бяхме започнали изграждането на нашата първа компания. В Мериден, Кънектикът. Нямаше време за нищо друго.
— Това не беше ли едно напрежение за семейството ви? Училището по право?
— Бяха ми предложили пълна стипендия. Мисля, че това е отбелязано.
— Имате предвид за някакъв принос.
— Ох, виждам накъде биете. Мисля, че му отдавате повече от необходимото значение, господин посланик… Да, баща ми банкрутира през 1952 година.
— Мисля, че обстоятелствата са били сложни. Имате ли нещо против да ми ги опишете — попита президентът на Съединените щати.
Тривейн погледна първо единия, после другия мъж.
— Нямам нищо против. Баща ми прекара 30 години в строене на една средно голяма фабрика — фактически завод — в Хенкок, Масачузетс; това е един град извън Бостън. Той направи качествен продукт и един нюйоркски конгломерат поиска патента. Те погълнаха завода като бяха казали на баща ми, че ще остане до края на живота си мениджър. Вместо това взеха патента, затвориха фабриката и се преселиха на юг в райони с по-евтина работна ръка. Баща ми се опита да отвори отново завод, нелегално да използва своя стар патент, и отиде зад решетките. Хенкок стана по статистика един индустриален град, в Нова Англия.
— Една неудачна история — президентът направи своето заключение. — Баща ви прибягна към съда, нали? Или поне поиска да принуди комисията да направи реституция на основата на неизпълнение на поети задължения.
— Нямаше неизпълнение на задълженията. Предполагаха, че той знае, на основата на един неясен пункт.
— Да, разбирам — каза президентът. — Това трябва да е бил ужасен удар на семейството ви.
— И за града — добави Фил. — Така сочат статистиките.
— Беше едно гадно време. Но премина.
Андрю си спомни много добре гнева и чувството на безсилие. Ядосаният, объркан баща, който ръмжеше на притихналите мъже, които леко се подсмихваха и посочваха параграфи и подписи.
— Това ли ви накара да напуснете юридическото училище — попита Уилям Хил. — Нещата съвпадат; оставили са ви само 6 месеца, за да получите дипломата си; била ви е предложена финансова помощ.
Анди погледна възрастния посланик с уважение. Насоката, в която се задаваха въпросите, беше станала по-ясна.
— Мисля, че е било и това. Има и други съображения. Бях много млад и чувствах, че съществуват по-важни неща от дипломата.
— Не съществуваше ли наистина само едно по-важно нещо, господин Тривейн? Една крайна цел? — Хил говореше любезно.
— Защо не кажете това, което искате да кажете, господин посланик? Двамата с вас не прахосваме ли времето на президента?
Президентът не каза нищо; той продължи да гледа Тривейн така, както доктор изучава пациента си.
— Добре, ще кажа — Фил затвори папката и лекичко почука върху нея с дребните си пръсти. Имам това досие от почти един месец. Чел съм го и съм го препрочитал повече от 20 пъти. И както ви казах, постоянно исках допълнителни сведения. Първоначално, за да науча повече за един преуспяващ млад човек на име Тривейн, защото Франк Болдуин беше и е убеден, че вие сте единственият човек, който може да оглави подкомисията. Но после се превърна в нещо друго. Трябваше да открием защо винаги, когато името ви се споменаваше като един от възможните кандидати, реакциите бяха толкова враждебни. Мога да добавя „скрито враждебни“.
— Изключително враждебни може би е по-точно, Бил — подхвърли президентът.
— Съгласете се — каза Фил. — Отговорът трябваше да бъде тук, но аз не успях да го открия. След това материалът беше преработен и аз го поставих в хронологически ред — тогава разбрах. Но трябваше да се върна назад към март 1952, за да ми стане ясно. Вашият пръв принудителен, изглеждащ нерационален ход. Бих желал да обобщя.