„По дяволите! По дяволите!“
Най-накрая в 8,25 той даде показанията си и полицията му разреши да напусне мястото на катастрофата.
Когато нае друго такси, смътно се замисли върху факта, че когато се обади втори път в хотел „Плаца“,този който отговори изглежда беше познал гласа му. Или поне, че времетраенето между молбата му да потърсят жена му и отговора изглеждаше много по-кратко, отколкото първия път. Но Тривейн знаеше, че нетърпението му нараства, когато е ядосан. Може би и сега беше така.
Но дори и да беше така, защо му се струваше по-дълго? Не по-кратко?
— Да, господине! Да, господине! Описанието е същото. Тя стоеше точно тук!
— Тогава,къде е тя?
— При съпруга си, господине! Нейният съпруг я заведе горе в стаята им!
— Аз съм нейният съпруг, проклет идиот такъв! А сега ми кажи!
Тривейн беше стиснал сервитьора за гърлото.
— Моля ви,господине! — сервитьорът пищеше и всички посетители на „Палм Корт“ се обърнаха в посоката от която идваха крясъците извисили се над музиката на цигулковия квартет. Двама детективи от „Плаца“ отделиха ръцете на Тривейн от викащия за помощ сервитьор.
— Той каза, че те имат стая, по-точно апартамент горе!
Тривейн сви ръцете си и се втурна към бюрото. Когато единият от детективите се затича след него, той направи нещо, което не беше мислил, че е в състояние да направи. Удари с юмрук врата на мъжа. Детективът падна назад, а неговият колега извади пистолет.
Изведнъж изплашеният чиновник зад бюрото истерично проговори:
— Ето тук, господине! Тривейн! Госпожа Тривейн! Апартамент на петия етаж. Резервацията е направена този следобед!
Тривейн не мислеше повече за човека зад себе си. Той се втурна към вратата с надпис „Стълби“ и заизкачва бетонените стъпала. Знаеше, че детективите го следват, те му крещяха да спре, но той не ги слушаше. Единствено беше необходимо да стигне до апартамента на хотел „Плаца“ на петия етаж.
С цялото си тяло натисна вратата на коридора и се намери върху тънък парцалив килим, което говореше, че е имало и по-добри времена за хотела. На вратата отсреща се четеше „5А“, след това „Б“, след него „5В“ и „Д“. Той заобиколи ъгъла и буквите му се набиха в погледа. Апартаментът.
Вратата беше заключена и той се хвърли срещу нея. Тя поддаде малко под тежестта му. Тривейн пристъпи няколко крачки назад и с крак удари ключалката.
Вратата изскърца, но не се отвори.
В този момент средният на възраст детектив се появи.
— Ти, проклет кучи сине. Можех да те застрелям. Махай се от там или аз ще те разкарам.
— Няма да можеш. Жена ми е вътре.
Отказът на Тривейн оказа нужния ефект. Детективът погледна към изплашения съпруг и когато Тривейн отново напъна вратата, той също се включи. Горните панти се изкъртиха, а след това и цялата врата се сгромоляса в малкото фоайе. Тривейн и детективът се втурнаха в стаята.
Детективът видя това, което трябваше да види и се обърна. Беше виждал такива неща и преди. Той чакаше при вратата като гледаше съпруга, за да се убеди, че няма насилие.
Филис Тривейн лежеше гола в белите чаршафи на леглото; кувертюрата беше в краката й, като че ли захвърлена небрежно там, върху нощната масичка от лявата страна имаше бутилка „Дрембюи“ и две полупразни чаши.
Върху гърдите на Филис Тривейн се виждаха отпечатъци от червило. Очертани бяха фалоси, насочени към зърната.
Детективът помисли, че този, който е бил вътре е напуснал заведението.
Щеше да бъде проклет глупак, ако не го е сторил.
Филис Тривейн стоеше в леглото, увита в кърпи и пиеше кафе. Докторът беше приключил прегледа си и направи знак на Тривейн да отиде в другата стая.
— Дадох й силно действащо успокоително, господин Тривейн. Няма противопоказания. Може би ще усети главоболие или гадене в стомаха.
— Упражнили ли са върху нея… физическо насилие?
— Това не може да се каже без обстоен преглед, който не мога да направя тук. Ако е била изнасилена, не е минало без борба. Не мисля, че се е осъществил контакт, но мисля, че е направен опит.
— Тя няма понятие за този опит, нали?
— Съжалявам. Но само тя може да отговори.
— Благодаря ви, докторе.
Тривейн се върна в предната стая на апартамента и взе ръката на жена си,като коленичи до нея.
— Ти си една твърда стара дама, знаеш ли това?
— Анди? — Филис Тривейн спокойно гледаше мъжа си, но със страх, който не беше виждал преди. — Който и да е бил той, знам, е се опита да ме изнасили. Спомням си това.
— Радвам се, че си спомняш. Но той не е успял.
— Не мисля така… Защо, Анди, защо?