— Господин Тривейн?
— Да, кажете?
— Ще бъдете ли така любезен, господине? — Човекът посочи към ъгъла, към един черен форд, очевидно правителствен. Тривейн стигна до колата и на задната седалка видя сенатора Жилет, с очила все още на върха на носа и с намръщено изражение на лицето. Прозорецът автоматично се смъкна надолу и възрастният господин се наведе напред.
— Можете ли да ми отделите пет минути, господине? Лорънс просто ще ни разходи около квартала.
— Разбира се — Тривейн седна отпред.
— Повечето хора мислят, че пролетта е най-хубавият сезон във Вашингтон — каза Жилет, когато колата потегли надолу по улицата. — Но аз не мисля така. Винаги съм харесвал есента. Излиза, че мисля наопаки.
— Не е задължително. Или поне може би и аз съм като вас. Най-хубавите месеци за мене са септември и октомври. Особено в Нова Англия.
— По дяволите, всеки казва така. Всички ваши поети… Мога да си представя, че е заради цветовете.
— Може би — Тривейн погледна политика, и на лицето му се прочете някаква мисъл.
–. Но аз не ви помолих да се качите в колата, за да обсъждаме есента в Нова Англия, нали?
— И аз не мисля така.
— Не, не, разбира се, че не за това. Е, добре, вие получихте одобрението. Доволен ли сте?
— Естествено.
— Това доставя удоволствие — каза безучастно сенаторът като гледаше през прозореца. — Жилет се обърна към Тривейн.
— През всичките ми години във Вашингтон не бях виждал такова неприятно демонстриране на тактическа арогантност, господин зам.-секретар.
— Не съм съгласен с вас.
— О, така ли?… Ако не е било тактика, тогава е било по инстинкт. Това дори е по-опасно. Ако бях повярвал на това щях да свикам събранието наново и щях да направя всичко възможно за да ви отхвърлят.
— Тогава трябваше да кажете за тези ваши чувства днес следобед.
— Какво? И да ви изпратя вашите въпроси, увити в панделка? О, хайде, господин Тривейн. Не разговаряте със стария съдия Тели. О, не. Аз вървях заедно с вас. Дадох на всички възможност да се присъединят към вашия свиден, свещен кръстоносен поход! Нищо друго няма да свърши работа! Не, сър! Нямаше никаква алтернатива и вие го знаехте.
— А защо утре ще има? Имам предвид, ако свикате наново събранието събранието и отмените избора ми.
— Защото ще имам на разположение осемнадесет часа, за да разглобя всяка седмица от живота ви на парчета, млади човече. Да ги разглобя, да съединя наново частите и да се получи ново цяло. Когато свърша, вие ще бъдете в списъка на министъра на правосъдието.
Беше ред на Тривейн да погледне през прозореца. Президентът беше го казал: този град беше за него. Това, за което говореше Жилет, можеше да стане толкова лесно, защото обвиненията се появяват на първа страница, отказите на трета, а извиненията на четиридесет и осма, притиснати между евтини реклами.
Такъв беше градът, така стояха нещата.
Но той не се нуждаеше от града. Не трябваше да приема нещата такива, каквито са сега и беше само въпрос на време, за да го каже и на хората.
— Тогава защо не направите това, господин председател?
Това не беше въпрос.
— Защото аз се обадих на Франк Болдуин… И защо не престанете с тази арогантност? Изобщо не ви прилича, сър.
Тривейн се учуди от споменаването на името Болдуин.
— Какво каза Болдуин?
— Че вие сте бил предизвикан. Той каза, че ви познава от десет години и не греши.
— Разбирам — Тривейн извади от джоба си цигарите и запали една. — И вие приехте това?
— Ако Франк Болдуин ми каже, че всеки астронавт е вълшебница аз ще го приема като написано в светото писание. Това, което искам да знам е какво се е случило?
— Нищо. Нищо не се е случило.
— Вие направихте за смях събранието за одобряването на вашата кандидатура. Това не ми харесва, сър.
— Винаги ли прибавяте „сър“, когато служите на каузата си?
— Има много начини да се разбира думата „сър“, господин заместник-секретар.
— Сигурен съм, че вие сте добър учител, господин председател.
— Беше ли прав Франк Болдуин? Бяхте ли предизвикан?… И от кого?
Тривейн изтръска внимателно цигарата в пепелника и погледна по-възрастния мъж.
— След като изключвам да е имало провокация, какво ще направите?
— Първо ще се убедя дали е било провокация, а не инцидент или преувеличени инциденти, които лесно се разрешават. Но ако се докаже провокацията, аз ще извикам отговорните за това в моя кабинет и ще ги изхвърля от Вашингтон… Тази комисия не бива да бъде подкупвана.
— Звучи така, като че ли го мислите.
— И е точно така, сър. Времето за започването на тази работа е определено и предопределено. Ако е имало някакво вмешателство, някакъв опит да се търси влияние, аз искам да го спра и да взема възможно най-силните мерки.