— Желаете ли маса, господине?
— Не… да. Имам среща среща… Няма значение, благодаря ви. Ние имаме ангажирана маса.
Добре облеченият мъж забеляза човека, когото търсеше, седнал на една маса в задната част на ресторанта. Внезапно се отдръпна от съдържателя, и непохватно започна да си пробива път през препълненото заведение, покрай столовете.
Съдържателят си припомни човека на масата в задната част. Той беше настоявал точно за тази маса.
Възрастният мъж седна.
— Може би щеше да е по-добре, ако бяхме се срещнали на друго място, а не в ресторант.
— Не се притеснявайте, господин Алън. Нито един от вашите познати не идва тук.
— Искрено се надявам да сте прав.
Един от сервитьорите се приближи към масата и взе поръчката за напитките.
— Струва ми се, че аз съм този, който поема риска, а не вие — каза по-младият мъж.
— За вас ще се погрижат, знаете това. Нека да не си губим времето. До къде са стигнали нещата?
— Комисията единодушно одобри Андрю Тривейн.
— Той няма да приеме.
— Общото мнение е, че ще приеме. Болдуин трябва да му направи предложението. Вече може и да го е направил.
— Ако той го е направил, значи вие сте закъснял. Възрастният мъж присви очи и се загледа в покривката на масата.
— Ние чухме слуховете и считаме, че това е само една димна завеса. Разчитаме на вас — той вдигна поглед към Уебстър. — Наше беше мнението, че вие ще потвърдите самоличността, преди да сме предприели крайни мерки.
— Аз не можех да направя нищо, нито пък който и да било от Белия дом. Правомощията на комисията са безгранични. Поне имах късмет, че успях да се добера до имението.
— По-късно ще се върнем на този въпрос. Защо те мислят, че Тривейн ще приеме? И кой е казал, че трябва да го направи? Неговата проклета Данфорт фаундейшън е почти толкова голяма колкото са Форд или Рокфелер. Защо трябва да я зареже? — попита Алън.
— Той може би няма да се откаже от нея. Само ще си вземе отпуск.
— Нито една организация с ранга на Данфорт няма да приеме толкова дълготраен отпуск. Всички те имат неприятности.
— Не мога да ви разбера…
— Мислите ли, че са неприкосновени? — прекъсна го Алън. — Те имат нужда от приятели във вашия град, а не от врагове… Каква е процедурата? Ако Болдуин вече е направил предложението? Ако Тривейн приеме?
Сервитьорът донесе напитките и двамата мъже замлъкнаха. Когато се оттегли, Уебстър отговори:
— Условията са следните: когото и да избере комисията, той получава одобрението на президента и се свиква вътрешно събрание с двупартийна комисия в Сената.
— Добре, добре. — Алън повдигна чашата си и отпи голяма глътка. — Нека да работим там, така можем да направим нещо. Ще го отстраним от събранието.
По-младият мъж изглеждаше учуден.
— Защо? Какъв смисъл има? Някой трябва да бъде председател на тази подкомисия. Разбрах, че този Тривейн все пак е разумен човек.
— Разбрахте! — Алън набързо изгълта питието си. — Само това ли сте разбрали? Какво знаете вие за Тривейн?
— Знам това, което съм чел. Направих и проучвания. Той и зет му — електронен инженер — започват с една малка компания, която работи в областта на космическите проучвания, в Ню Йорк в средата на четиридесетте. Седем или осем години по-късно те преуспяват, като съсипват основния конкурент. И двамата стават милионери, когато са по на тридесет и пет години. Зетят се заема със съставяне на нов проект, докато Тривейн продава изгодно продуктите. Той закупува половината от ранните договори на НАСА и установява филиали навсякъде. Тривейн се оттегля, когато е на тридесет и седем и заема длъжност в министерството на външните работи. Той извършва огромна работа за държавата.
Уебстър надигна чашата си. През ръба гледаше към Алън. Младият човек очакваше комплимент за своята информираност.
Вместо това Алън отхвърли думите на събеседника си:
— Глупости. Това е информация от пресата. Важно е, че Тривейн е личност. Той работи сам. Ние знаем това и преди години се опитахме да го привлечем към нас.
— О, така ли? — Уебстър постави чашата си върху масата. — Това не съм го разбрал. О, за Бога, тогава той знае? Така ли?
— Не много; но може би достатъчно. Не сме сигурни. Но вие все още не разбирате същността, господин Уебстър. Струва ми се, че вие не я разбирате от самото начало. Ние не искаме той да стане председател на тази проклета подкомисия. Ние не искаме него или някой като него. Такъв избор е немислим.
— Какво можете да направите?
— Ще го принудим да се откаже… ако действително е приел. Ако ли пък не, следващата стъпка ще бъде на сенаторското събрание. Така ще бъдем сигурни, че той е отхвърлен.