— Да кажем, че успеете, тогава какво?
— Ще предположим кандидатурата на наш човек. Това е първото, което трябва да се направи. — Алън се обърна към сервитьора като сочеше двете чаши.
— Господин Алън, защо не го спряхте? Ако сте имали възможност, защо не сте го направили? Казахте ми, че сте чули слуховете за Тривейн. Тогава е бил моментът да се действа.
Алън избягна погледа на Уебстър. Той пресуши леденото питие в чашата си и когато проговори, гласът му звучеше като на човек, който се опитва да запази своята власт, но безуспешно.
— Заради Франк Болдуин, Болдуин и този изкуфял кучи син Хил.
— Посланикът?
— Проклет да бъде негово светейшество господин посланикът. Големият Били Хил! Болдуин и Фил. Те са реликвите, които стоят зад тази глупост. Хил кръжеше като ястреб през последните две или три години. Той придума Болдуин да влезе в комисията по отбраната. Те двамата предложиха Тривейн. Болдуин си заложи името, кой можеше да не се съгласи. Но вие бяхте този, който трябваше да ни осведоми. Ако бяхме сигурни, можехме да го предотвратим.
Уебстър гледаше отблизо Алън. Когато той отговори, в гласа му звучеше твърдост, която преди това не беше показал.
— А аз мисля, че вие лъжете. Някой друг развали работата. Вие или някой от другите така наречени специалисти. Първо, вие мислехте, че това разследване е обречено на провал в самото начало от комитета. Грешихте. А след това беше твърде късно. Тривейн се появи и вие не можахте да го спрете. Дори сега не сте сигурен, че може да го спрете. Ето защо искахте да ме видите… Така, че нека да не споменаваме повече тази безсмислица, че аз съм бил закъснял и че не разбирам същността на въпроса, става ли?
— Внимавайте как говорите, млади човече. Само си спомнете кого представям аз. — Забележката беше отправена без очакваната тежест.
— И вие помнете, че разговаряте с човек, назначен лично от президента на Съединените Щати. Какво искате?
Алън бавно въздъхна, като че ли да се отърси от яда:
— Някои от нас са по-уплашени отколкото други…
— Вие сте един от тях — тихо подхвърли Уебстър.
— Да… Тривейн е сложен човек, една част от него е индустриален гений, което означава, че знае как да се справя с техниката, другата — скептична, не се вписва в някаква реалност.
— Струва ми се, че двете вървят заедно.
— Само когато човек е изпълнен със сила.
— Стигаме до същата. Каква е силата на Тривейн?
— Да кажем, че никога не се е нуждаел от помощ.
— Да каже,м че просто я е отказвал.
— Добре, добре. Това също е възможно.
— Вие казахте, че сте се опитали да го привлечете?
— Да… Когато бях с… Няма значение. Така беше в началото на шейсетте. Бяхме се обединили тогава и мислехме, че той ще е една ценна добавка към нашата общност. Ние дори предложихме да гарантираме договорите на НАСА.
— За Бога! И той ви изпревари.
Уебстър направи заключение, а не зададе въпрос.
— В началото се опитваше да работи с нас, после осъзна, че може да има договорите и без нас. Веднага щом разбра това, ни прати по дяволите. Всъщност той не спря дотук. Помоли ме да кажа на хората си да се простят с космическата програма, да се простят с правителствените пари. Заплаши, че ще се обърне към главния съдия.
— Боби Уебстър безучастно взе вилицата си и бавно започна да чертае с нея върху покривката.
— Представете си, че беше се случило обратното. Представете си, че той имаше нужда от вас. Щеше ли да се присъедини към вашата „Общност“?
— Това вече не знаем. Някои от останалите мислят така. Но не те разговаряха с него, а аз. Аз бях посредникът. Бях единственият на негова страна. Никога не използвах имена, никога не казах кои са моите хора.
— Но вие вярвате, че фактът, че са съществували, е достатъчен? Що се отнася до него.
— Това е въпрос, на който не може да се отговори. Той ни заплаши, след като постигна своето. Беше сигурен, че не се нуждае от никого, освен от себе си, своят зет и проклетата си компания в Ню Хейвън. Просто сега ние не можем да си позволим да поемем риска. Не можем да му позволим да оглави тази подкомисия… Той е човек, чиито действия не могат да бъдат предсказани.
— Какво предлагате да направя?
— Поемете, но разумно, риска да се доближите до Тривейн. Най-доброто за вас е да станете негова връзка с Белия дом. Това възможно ли е?
Боби Уебстър замълча, след това рязко отговори.
— Да. Президентът ме запозна със сесията на подкомитета. Беше среща без запис, без стенограми. Имаше само един помощник. Ще го уредя.
— Вие разбирате, че това може и да се окаже излишно. Ще се вземат определени превантивни мерки. Ако те са ефективни, Тривейн ще бъде извън играта.