Кем Бенет
Клопката
На разсъмване в един майски ден над калифорнийското градче Уолкър кръжеше летяща чиния. Незабелязана от никого, тя се спусна в края на градчето, по шосе номер 399. Веднага след като се приземи, летящата чиния се превърна в бюфет, на който дори блесна неонова фирма „БЮФЕТ ЧАРЛИ — печено месо, топли кренвирши, сандвичи“.
В шест часа шофьорът на товарна кола Оли Линдберг, който за първи път идваше в този край и не познаваше гостилниците, спря с камиона си пред „БЮФЕТ ЧАРЛИ“. Слезе, натисна бравата и когато вратата се отвори — влезе. Но навън вече не излезе.
Недалеч оттам, на прозореца на спалнята си, стоеше един мъж и се прозяваше от скука. Когато забеляза в далечината „БЮФЕТ ЧАРЛИ“, притвори очи, поклати глава и помисли, че има халюцинации. Още един път погледна в същата посока и видя, че от празната площ край шосе номер 399 се издига летяща чиния. Полицията най-напред се усъмни в показанията му, но след като разследва изоставения камион на Линдберг, нещата започнаха да изглеждат други.
Два дни по-късно близо до селището Гринуей във Вирджиния кацна гостилница, която плени младата Есмералда Дингел. Момичето беше се отбило да изпие чаша сода на път за работа.
Споменатите събития предизвикаха голям интерес в печата. Вестниците поместиха обширни статии със следните заглавия: „НЕИЗВЕСТНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ В ДЕЙСТВИЕ“. „НЕ ВЛИЗАЙТЕ В НЕПОЗНАТИ БЮФЕТИ“. „УВЕРТЮРА КЪМ НЕВЕРОЯТНО НАХЛУВАНЕ?“ След това дойдоха съобщения от Франция, където летящата чиния имала форма на бистро, намиращо се край пътя, после от Англия, където друга летяща чиния се превърнала в кръчма от времето на Тюдорите с фалшиви дъбови греди и имитация на мазилка. Известията за тези събития не след дълго се разпространиха из цял свят. Сред жителите на Земята само собствениците на усамотени гостилници четяха сензационните репортажи с тъжни лица, защото значително намаляха посетителите на техните заведения.
Фермерът спря колата си на шосето пред широк тротоар, който водеше към неговата къща.
— Е, приятелю, аз вече съм си у дома. Един километър по-нататък има кръстопът, но там няма нищо, само бензиностанция; оттам на автостоп лесно ще се доберете до Галъп — каза той.
Джереми поблагодари за возенето, слезе, взе от багажника на колата раницата си, кимна на фермера за довиждане и тръгна по посока на кръстопътя.
Няколко минути по-късно зърна в далечината два реда телеграфни стълбове и две ниски сгради, които приличаха по-скоро на малки колиби. В едната от тях веднага позна бензиностанцията, за която спомена фермерът, докато другата приличаше на бюфет.
Бръкна в джоба си и напипването на сребърната монета го изпълни с приятни чувства, макар че това бяха всичките му пари. „Какво да си купя? Кафе? Или пакетче цигари?“ Устата му се напълни със слюнки. „Не искам цигари!“ размишляваше той.
Ускори крачките си. Раницата го притискаше напред и надолу. Джереми с наведена глава караше бедното си тяло да се придвижва по-бързо към кръстопътя. Скоро обаче спря като закован. „Там няма нищо, само бензиностанция“, каза фермерът. Джереми гледаше към кръстопътя и на челото му се появиха бръчки. Там стояха две сгради, едната очевидно беше бензиностанция, а другата също така очевидно беше гостилница. В съзнанието му се появиха заглавията на вестниците, които беше чел неотдавна. След това сви рамене и си каза, че фермерът сигурно има грешка.
Но фермерът все пак нямаше грешка. На двеста метра от кръстопътя, в изкопа край пътя седяха свити две деца и жена, а над тях стоеше мъж в омазнен комбинезон и втренчено гледаше гостилницата. В ръце държеше заредена пушка.
— Добро утро — каза Джереми. Мъжът се обърна към него и с ужасен поглед каза:
— Това е един от тях! Зная го със сигурност!
— Откъде знаете?
— Снощи, когато си лягахме, още го нямаше тук. Появи се сутринта. Това е един от тях! Не може да бъде нищо друго!
— Наистина ли? Само това липсваше — каза Джереми.
— Моля? — Собственикът на бензиностанцията хвърли на Джереми такъв поглед, като че го подозираше, че е дошъл от Марс. — А вие кой сте всъщност?
— Аз съм англичанин. Опитвам се да се добера до дома. Бях и писател, преди да рухнат в Холивуд всичките ми планове.
— Разбирам — от очите на едрия мъж изчезна поне част от подозрението. — Какво искате да правите?
Джереми пусна раницата на земята. Отвори я и извади писалка и бележник. Усмихна се.
— Ще го разгледам.
— Не правете глупости! Не знаете на какво е способно това нещо. По-добре стойте настрана от него, приятелю. Сигурно, ако го оставим на мира, ще изчезне само.
Джереми поклати глава отрицателно.