— Разбира се — излъгах. — Знаех си аз, че лицето ви ми е познато… Но нали сте без униформа — това ме заблуди.
— Да, сигурно. Значи мога да приема, че не криете нищо от нас?
— Нямам такива намерения. Но не ми е известно вие какво знаете. Самият аз не знам кой знае колко. Откак стана убийството, не съм се виждал с Маколи, а и не следя вестниците.
Телефонът пак иззвъня. Нора ни подаде чашите и отиде да се обади.
— Това, което знаем, не е голяма тайна — каза Гилд. — И ако имате време да ме изслушате, ще ви го кажа всичкото. — Той опита уискито и кимна одобрително. — Но преди това искам да ви попитам нещо. Казахте ли снощи на мисис Йоргенсен, че сте получили телеграма от него?
— Да. Казах й също, че съм ви я предал. А тя какво каза?
— Нищо, Задаваше ми въпроси. Опитва се да го намери.
Той леко наклони глава на една страна и притвори едното си око.
— Допускате ли, че двамата работят заедно? — Вдигна примирително ръка. — Разберете, не ми е известно защо биха работили заедно и ако е така, с каква цел го правят, но все пак питам.
— Нищо не е изключено, но според мен вероятността е твърде слаба. Защо питате?
— Сигурно сте прав. — После добави неопределено: — Но има едно-две неща… — Въздъхна. — Винаги има такива неща. Е, мистър Чарлс, ето какво знаем със сигурност за случая и много ще ви бъда благодарен, ако допълвате разказа ми.
Казах, че ще се постарая.
— Някъде около трети октомври Уайнънт заявил на Маколи, че за известно време напуска града. Не му казал къде заминава и с каква цел, но Маколи имал чувството, че отива да поработи върху някакво изобретение, което пази в тайна. По-късно успял да изкопчи от Джулия Улф, че е прав. Според него Уайнънт се бил скрил някъде в Адирондакските планини, но като взел да я подпитва, тя му отговорила, че не знае нищо повече.
— А знаела ли е що за изобретение е това? Гилд поклати отрицателно глава.
— Маколи твърди, че не. Разбрал само, че е нещо, за което е нужно голямо място за машините и оборудването, и че е много скъпо, защото той уреждал именно паричния въпрос. Уговорката им била Маколи да продаде и превърне в налични пари всичките му акции и ценни книжа и да му изпраща нужните суми, щом му ги поиска, като същевременно се грижи за банковата страна на въпроса и останалите му дела, все едно, че е самият Уайнънт.
— Значи му е дал генерално пълномощно?
— Точно така. И още нещо — когато му трябвали пари, искал ги в брой.
— Винаги е бил фрашкан с шантави идеи.
— Всички така казват. По всяка вероятност не е искал да бъде проследен по чековете, нито там горе да разберат, че той именно е Уайнънт. Затова не взел и момичето със себе си и дори не му казал къде заминава. Пуснал си и брада.
С лявата си ръка Гилд поглади въображаемата си брада.
— Там горе, казвате — повторих аз. — Значи наистина е бил на Адирондак?
Гилд сви едното си рамо.
— Казах така, защото Адирондак във Филаделфия са единствените конкретни имена, които са ни споменали досега. Проверяваме, доколкото е възможно, планините, но нищо не се знае. Може да е в Австралия.
— И колко пари е поискал Уайнънт в брой?
— Това мога да ви кажа със сигурност. — Той извади пачка замърсени, измачкани и оръфани хартии от джоба си, измъкна отвътре някакъв плик, една идея по мръсен от останалите, и върна всичко друго в джоба си. — На другия ден след разговора си с Маколи той лично изтеглил от банката пет хиляди в брой. На двайсет и осми — става дума все за октомври — поискал от Маколи още пет хиляди, на шести ноември — две хиляди и петстотин, на петнайсети — хиляда, на трийсети — седем хиляди и петстотин, на шести — вече става дума за декември — хиляда и петстотин, на осемнайсети — хиляди, на двайсет и втори — пет хиляди. Това е денят преди убийството.
— Близо трийсет хилядарки — пресметнах аз. — Хубава сметчица е имал в банката.
— По-точно двайсет и осем хиляди и петстотин — върна Гилд плика в джоба си. — Само че не всичко е било в наличност, нали разбирате. След първото му обаждане Маколи е трябвало всеки път да продава по нещо, за да набави сумата. — Той пак бръкна в джоба си. — Имам списък на продадените ценни книжа, ако ви интересува.
Казах, че не ме интересува.
— А как е предавал парите на Уайнънт?
— Уайнънт пишел на секретарката си за кога му трябват и тя ги вземала от Маколи. Срещу разписки — те са у Маколи.
— Тя как ги е давала на Уайнънт? Гилд поклати глава.
— Казала на Маколи, че се е срещала с Уайнънт на разни посочени от него места, но според него тя е знаела къде се крие, макар винаги да твърдяла обратното.