Отговор не последва. Спалнята се оказа празна, а като отворихме банята, тя също беше празна. Прозорецът й беше отворен и излизаше на аварийната стълба. Нищо не казах и се опитах лицето ми също да бъде безизразно. Гилд побутна назад шапката си и каза!
— Жалко. Не трябваше да го прави. Върнахме се във всекидневната и докато той звънеше по телефона, аз взех да се ровя из гардеробите и килерите, но безрезултатно. Впрочем претърсването, което захванах, не беше основно и се отказах, щом той задвижи полицейския апарат.
— Мисля, че ще го открием — увери ме той. — Имам новини за вас. Йоргенсен е идентифициран като Роузуотър.
— Кой го е идентифицирал?
— Изпратих един от моите хора да поговори с момичето, което му осигури алиби — тази Олга Фентън, — и той е успял да измъкне това от нея. Каза обаче, че не могъл да я разколебае по отношение на алибито. Мисля да отида и да си опитам късмета с нея. Искате ли да дойдете?
Погледнах часовника си.
— Много ми се иска, но вече е късно. А него пипнахте ли го?
— Заповедта е издадена. — Той ме изгледа замислено. — Ще разпитам онази малката и всичко ще измъкна от нея!
Аз се усмихнах широко.
— А сега как мислите — кой е убиецът?
— Това не ме тревожи — заяви той. — Дайте ми повече факти, с които да попритисна тоз-онзи, и рано или късно ще попадна на когото трябва.
Долу на улицата обеща да ме държи в течение, ръкувахме се и се разделихме. Няколко секунди по-късно го чух да тича подире ми — бил забравил да изпрати много поздрави на Нора.
XVII
Като се прибрах, предадох поздравите му на Нора и й разказах как е минал денят.
— И аз трябва да ти предам нещо — рече жена ми. — Гилбърт Уайнънт намина днес и беше страшно разочарован, че не си си вкъщи. Каза, че трябвало да ти съобщи нещо „изключително важно“.
— Най-вероятно е открил, че Йоргенсен има комплекс на тема „майка“.
— Мислиш ли, че Йоргенсен е убиецът?
— Мислех, че знам кой е убиецът, но сега така се обърках, че мога само да правя догадки.
— И какви са тези догадки?
— Мими, Йоргенсен, Уайнънт, Нънхайм, Гилбърт, Доръти, леля Алис, Морели, ти, аз и Гилд. Може да е и Стъдси. Какво ще кажеш да си направим по един коктейл?
Тя забърка коктейлите. Бях на втората или третата чаша, когато телефонът зазвъня. Нора вдигна слушалката и след малко ме извика:
— Твоята приятелка Мими иска да говори с теб. Отидох да се обадя.
— Здравей, Мими.
— Много моля да ме извиниш, че се държах така грубо онази вечер, Ник, но бях толкова разстроена, че си изтървах нервите, и направо се изложих. Извини ме, моля те. — Тя изговори всичко това като картечница, сякаш бързаше да свърши с формалностите.
— Няма нищо.
Но тя не ми даде да кажа дума повече и отново започна, само че този път по-бавно и по-настойчиво:
— Мога ли да се срещна с теб, Ник? Случи се нещо ужасно, нещо… не знам какво да правя, към кого да се обърна.
— Какво има?
— Не е за телефона, но трябва да ме посъветваш как да постъпя. Имам нужда от съвет. Можеш ли да дойдеш?
— Сега ли?
— Да. Моля те.
— Добре — съгласих се аз и се върнах в хола. — Ще отида у Мими. Била се накиснала в някаква каша и има нужда от помощ.
Нора се засмя.
— Дръж си краката кръстосани. Извини ли ти се? На мен ми се извини надълго и нашироко.
— Да, на един дъх. Доръти вкъщи ли си е или при леля си Алис?
— Гилбърт каза, че била у леля си. Колко ще се бавиш?
— Ще гледам да не се задържам дълго, Най-вероятно е да са прибрали Йоргенсен в пандиза и тя да иска да разбере как да го измъкне оттам.
— Могат ли да му направят нещо? Искам да кажа, ако не е убил той Джулия Улф.
— Могат да възобновят старите обвинения — заплахи по пощата, опит за изнудване. — Спрях да пия, за да попитам Нора и себе си: — Дали се познават двамата с Нънхайм? — Обмислих тази вероятност, но повече от това не постигнах. — Е, аз да тръгвам.
XVIII
Мими ме посрещна, протегнала и двете си ръце.
— Ужасно, ама ужасно мило е от твоя страна, че ми прости, Ник. Ти винаги си бил толкова мил. Просто не знам какво ме прихвана в понеделник.
— Хайде, забрави.
Лицето й беше по-розово от друг път и стегнатите мускули го правеха по-младо. Сините й очи блестяха. Ръцете й, когато стисна моите, бяха ледени. Беше напрегната от възбуда, но не можах да определя от какъв характер беше тази възбуда.
— И жена ти беше толкова мила…
— Стига, стига.
— Ник, какво могат да ти сторят, ако укриеш доказателство, че някой е извършил убийство?
— Ще те обвинят в съучастие, стига да поискат.
— Дори ако по своя воля размислиш и им предадеш доказателството?