Тя се усмихна най-спокойно и попита:
— Ти май наистина ме смяташ способна на всичко?
— Това няма никакво значение. За теб трябва да има значение фактът, че по всяка вероятност ще свършиш живота си в някой затвор.
Писъкът й не беше висок, а ужасен, и страхът, който видях преди това на лицето й, не можеше да се сравни с появилия се сега. Тя ме хвана за реверите и се вкопчи в мен.
— Не говори така, моля те — заломоти несвързано. — Кажи ми, че не го мислиш!
Трепереше толкова силно, че я подхванах да не падне. Не бяхме чули кога е влязъл Гилбърт. Той се изкашля и попита:
— Не ти ли е добре, мамо?
Тя бавно пусна реверите ми, отстъпи крачка назад и каза:
— Майка ти е само една глупава жена. — Продължаваше да трепери, но успя да ми се усмихне и да накара гласа си да прозвучи игриво: — Как можеш да си такъв грубиянин и да ми изкараш така ума!
Аз се извиних.
Гилбърт остави палтото и шапката си на един стол и започна с учтиво любопитство да мести поглед от единия към другия, а когато стана ясно, че и двамата няма да проговорим, изкашля се отново и каза:
— Много ми е приятно да ви видя.
След което се приближи и се ръкува с мен.
— Очите ти са уморени — рече Мими. — Сигурно пак си чел цял следобед без очила. — Тя поклати глава и се обърна към мен: — Неразумен е като баща си.
— Има ли някакви новини от него?
— Нищо не се е чуло, откак пуснаха лъжливата тревога за самоубийството му — отговорих аз. — Сигурно знаеш вече за нея.
— Да. — Той се поколеба. — Бих искал да поговоря с вас, преди да си тръгнете.
— Разбира се.
— Ти и сега можеш да поговориш с него, миличък — намеси се Мими. — Нима имаш някакви тайни от мен?
Гласът й вече звучеше закачливо и тя беше спряла да трепери.
— Няма да ти бъде интересно — отвърна синът й, взе шапката и палтото си, кимна ми и излезе.
Мими отново поклати глава.
— Не го разбирам това дете. Интересно какво си е помислил за любопитната картина, която представлявахме. — Нямаше обаче особено разтревожен вид. — Защо ми го каза, Ник? — попита с по-сериозен глас.
— Онова, дето ще свършиш в…
— Не, остави. — Тя потръпна. — Не искам да го чувам пак. Ще останеш ли за вечеря? Сигурно ще бъда сама.
— Съжалявам, но не мога. А сега да се върнем на въпроса за доказателството, което си намерила.
— Нищо не съм намерила. Излъгах те. — Тя се намръщи угрижено. — Не ме гледай така. Наистина те излъгах.
— И ме повика само за да ме излъжеш? Защо си промени решението?
Тя се засмя.
— Сигурно много ме харесваш, Ник. Иначе нямаше да се държиш винаги толкова зле с мен.
Не можах да проумея тази логика.
— Но тогава да видя какво иска да ми каже Гилбърт и да си вървя.
— Много ми се иска да останеш.
— Съжалявам, но не мога. Къде да го намеря?
— Втората врата откъм… Наистина ли ще арестуват Крие?
— Зависи от отговорите, които ще им даде. Но ще трябва да бъде твърде откровен, за да се измъкне.
— А, той ще… — Тя млъкна, изгледа ме остро и попита: — Нали не ми погаждаш някакъв номер, Ник? Той наистина ли е Роузуотър?
— Полицията е сигурна в това.
— Но полицаят днес следобед не ми зададе нито един въпрос за Крие! — възрази тя. — Попита ме само дали познавам…
— Още не са били сигурни — обясних аз. — Само са си го били помислили.
— А сега вече са сигурни, така ли? Аз кимнах.
— И как така се увериха?
— Една негова позната им е казала.
— Коя? — Очите й притъмняха, но добре владееше гласа си.
— Не й запомних името. — После казах и една истина? — Същото момиче, което е потвърдило алибито му.
— Алиби! — възмути се тя. — Да не би да искаш да ми кажеш, че полицията е повярвала на момиче като нея!
— Че какво й има?
— Много добре знаеш какво!
— Не знам. Ти познаваш ли я?
— Не! — изсъска тя, сякаш съм я оскърбил. Присви очи и сниши глас почти до шепот: — Ник, допускаш ли, че той е убил Джулия?
— Че защо ще я убива?
— Да предположим, че се е оженил за мен, за да си отмъсти на Клайд и… Знаеш ли, сега се сетих, че той ме накара да дойдем тук и да се опитаме да измъкнем пари от Клайд. Може и аз да съм го предложила, не си спомням, но той ме убеди. Да предположим, че след това се е натъкнал на Джулия. Тя го е познавала, разбира се, защото и двамата са работили за Клайд по еДно и също време. Освен това той знаеше, че се канех онзи следобед да намина да я видя, и може да се е уплашил, че ако я ядосам, тя ще го издаде и затова… Възможно ли е?