„Скъпи Вик.
Олга ми писа, че си се върнал в САЩ женен за друга жена под името Кристиан Йоргенсен. Това, Вик, не е правилно и ти сигурно много добре го знаеш, както не беше правилно да изчезнеш внезапно и да не се обадиш толкова години. И без да ми оставиш никакви пари. Знам, трябваше да заминеш заради онези неприятности с мистър Уайнънт, но съм сигурна, че той отдавна всичко е забравил, и наистина мисля, че все пак трябваше да ми драснеш някой ред, защото знаеш много добре, че съм ти верен другар и винаги съм готова на всичко за теб. Не че искам да ти се скарам, Вик, но трябва да се видим. Имам отпуска от магазина за неделя и понеделник по повод Новата година и ще дойда в Ню Йорк в събота вечерта да поговоря с теб. Пиши къде ще ме посрещнеш и в колко часа, защото не искам да ти причинявам неприятности. Моля те да ми пишеш веднага, за да получа отговора ти навреме.
Следваше адресът й.
— Гледай ти! — рекох аз и прибрах писмото в плика. — И ти устоя на изкушението да разкажеш това на майка си?
— О, много добре знам каква щеше да е реакцията й. Видяхте какви сцени разиграва за много по-дребни неща. Как смятате, че трябва да постъпя сега?
— Редно е да съобщиш в полицията. Той веднага кимна с глава.
— Щом смятате, че така е най-добре… Ако искате, покажете им го вие.
— Благодаря — казах аз и прибрах писмото в джоба си.
— Има още нещо — продължи Гилбърт. — Притежавах около двайсет грама морфин, с който експериментирах, и някой ми го е откраднал.
— По какъв начин експериментираше?
— Ами вземах го. Исках да изуча въздействието му.
— И как ти хареса въздействието?
— О, не съм очаквал да ми хареса. Просто исках да разбера какво е. Не обичам да вземам неща, които замъгляват ума. Затова рядко пия алкохол и не пуша. Макар че ми се ще да опитам малко кокаин — за него се твърди, че изострял умствените способности. Така Ли е?
— Така се говори. И кой според теб е задигнал морфина?
— Подозирам Доръти, защото си имам теория относно нея. Именно затова отивам на вечеря у леля Алис. Дори е все още там и ще проверя теорията си. Умея да я карам всичко да ми казва.
— Добре де, щом като е била през това време там, как е могла да…
— Снощи се прибра за малко, а освен това не знам кога точно е бил откраднат. Днес за пръв път отворих кутията, а беше там преди три-четири дни.
— Тя знаеше ли, че е там?
— Да. Това е една от причините, поради която я подозирам. Мисля, че само тя знаеше. С нея също експериментирах.
— И как й харесваше?
— Харесваше й, но тя и без това бе вземала. Исках да ви попитам обаче дали е възможно да е станала наркоманка за толкова кратко време.
— Колко кратко?
— Една седмица, не — десет дена.
— Едва ли, освен ако не се самонавие. По много ли й даваше?
— Не.
— Обади ми се, като разбереш. Аз ще хвана оттук едно такси. До скоро виждане.
— Нали ще се върнете вкъщи по-късно?
— Ако успея. Може да се видим там.
— Добре. И много ви благодаря.
В първата дрогерия се опитах да позвъня на Гилд. Не се надявах да го заваря толкова късно в кабинета му, а по-скоро да науча домашния му телефон. Той обаче си беше още там.
— Много до късно работите — рекох аз.
— Така е — бодро откликна той.
Прочетох му писмото на Джорджия и му продиктувах адреса й.
— Богата плячка — остана доволен той.
Казах му, че Йоргенсен не се е прибирал у дома от предишния ден.
— Мислите ли, че ще го открием в Бостън? — попита той.
— Или е там, или толкова на юг, колкото е успял да пропътува досега.
— Ще опитаме и едното място, и другото — все така бодро ме увери той. — А сега аз имам една новина за вас. Нашият приятел Нънхайм е бил напълнен с куршуми калибър 32 само час след като ни се измъкна. Мъртъв колкото си иска. Куршумите май са от същия пистолет, с който е ликвидирана Джулия Улф. Експертите ги сравняват в момента. Сега сигурно съжалява, дето не остана да си поговори с нас.
XX
Заварих Нора да яде резен студена патица с едната ръка, а с другата да нарежда картинна мозайка.
— Вече реших, че си останал да живееш с нея. Нали си детектив — я ми открий едно кафеникаво парченце, което да прилича на охлюв с изпъната шия.
— Парченце патица или мозайка? Хайде да не ходим у Еджови — много са ми скучни.
— Добре, но да знаеш, че ще се засегнат.
— Де го този късмет! По-скоро ще се ядосат на Куи-нови и…
— Харисън те търси по телефона. Каза да ти предам, че сега бил моментът да се купят акции на Макинтайър Поркюпайн — мисля, че правилно го запомних, — за да си отиват с акциите на Доум. При затварянето на борсата се котирали по двайсет и четвърт. — Тя посочи с пръст мозайката. — Парчето, което липсва, идва тук.