— Какво съм направил? А, разбрах. Не, не съм се заел и нямам такова намерение. Фактът, че съм ранен, говори, че съм един невинен страничен наблюдател.
— Много ли те боли?
— Сърби. Забравих днес да си сменя превръзката.
— Представям си Нора как си е изкарала ума!
— Същото се отнася и за мен, и за онзи, който ме рани. А, ето го и Холси. Още не съм се видял с него.
Като се измъквах от Тип, тя добави:
— Харисън обеща да доведе дъщерята. Поговорих с Едж главно за едно място в Пенсилвания, което той купуваше, след това си сипах нещо за пиене и се заслушах в мръсните вицове, които си разменяха Лари Кроули и Фил Теймс, докато една жена не попита Теймс — той беше преподавател в Колумбийския университет — какво мисли за технокрацията, модерния въпрос на седмицата. Лари и аз се отдръпнахме. Отидохме при Нора.
— Внимавай много — предупреди ме тя. — Гномчето е решило на всяка цена да измъкне от теб тайната около убийството на Джулия Улф.
— Нека я измъкне от Доръти — отвърнах аз. — Харисън щял да я доведе.
— Да, знам.
— Луд е по това момиче — обади се Лари. — Каза ми, че щял да се разведе и да се ожени за него.
— Горката Алис — каза Нора съчувствено. Тя никак не харесваше Алис.
— Зависи от каква точка гледаш на въпроса — продължи Лари. — Вчера видях онзи, дето е женен за майката на момичето. Онзи високия, с когото се запознахме у вас.
— Йоргенсен.
— Да, точно така. Излизаше от една заложна къта на Шесто Авеню близо до Четирийсет и шеста улица.
— Разговаря ли с него?
— Бях в едно такси. По-учтиво е да се правиш, че не виждаш хората, когато излизат от заложни къщи.
— Шшт! — изшътка Тип на всички присъстващи и Оскант взе да свири на пиано. Куин и Доръти пристигнаха, докато още свиреше. Куин беше пиян до козирката, а и Доръти не изглеждаше като нова. Дойде при мен и ми прошепна:
— Искам да си тръгна с теб и Нора.
— Ще е преди закуска — осведомих я аз, а Тип ми изшътка.
Послушахме още музика. Доръти взе да се върти в стола си до мен и пак ми прошепна:
— Гил ми каза, че си щял да отидеш по-късно при мама, вярно ли е?
— Едва ли.
Куин се приближи до нас с несигурна крачка.
— Как си, момко? Как си, Нора? Предаде ли му каквото ти казах? — Тип му изшътка. Той не й обърна никакво внимание. Останалите въздъхнаха облекчено и също се разприказваха. — Чувай, момчето ми, нали си вложил пари в Голдън Гейт Тръст в Сан Франциско?
— Да, вложил съм малко.
— Веднага ги спасявай. Чух тази вечер, че доста са се поразклатили.
— Добре. Макар че не са много пари.
— Така ли? Какво си правиш тогава парите? — Вложил съм ги във френско злато.
Той поклати тържествено глава.
— Заради такива като теб страната отива по дяволите.
— И такива като мен отиват по дяволите заедно с нея. Къде си се натаралянкал?
— Всичко е заради Алис. Цяла седмица ми се муси, Ако не пия, направо ще пощурея.
— Защо се муси?
— Защото пия. Мисли си, че… — Той се наведе към мен и поверително понижи глас: — Слушай, вие сте ми приятели, затова ще ви кажа какво ще направя. Ще се разведа и ще се оженя за…
Опита се да прегърне Доръти, но тя му отблъсна ръката и рече:
— Глупав си и си досаден. Остави ме на мира.
— Мисли, че съм глупав и досаден — каза ми той. — Знаеш ли защо не иска да се ожени за мен? Бас ловя, че не знаеш! Защото е в…
— Млъкни! Млъкни, пиян глупак такъв! — Доръти започна да го удря през лицето. Бузите й пламнаха.
Гласът й се извиси в пискливи нотки. — Ако още веднъж го кажеш, ще те убия!
Издърпах я встрани от него, а Лари го подхвана, за да не падне.
— Тя ме удари, Ник — заскимтя Куин. По лицето му се стичаха сълзи.
Доръти бе долепила глава до сакото ми и като че ли плачеше. Радвахме се на вниманието на цялата публика. Дотича Тип с пламнало от любопитство лице.
— Какво става, Ник?
— Пийнали веселяци — обясних аз. — Нищо им няма. Ще се погрижа да се приберат по къщите си.
На Тип не й допадна това предложение. Искаше й се да останат поне докато разбере какво се е случило. Взе да настоява Доръти да си полегне, предложи да донесе нещо — не разбрах какво имаше предвид — на Куин, който сега пък се оказа, че не може да се държи на краката си. Ние с Нора ги изведохме от къщата. Лари предложи да ни придружи, но решихме, че не е необходимо. Куин спа в единия ъгъл на таксито през целия път до апартамента му, Доръти седя нацупена и скована в другия ъгъл, а Нора беше помежду им. Аз се крепях едва-едва на отмятащото се столче и си мислех, че поне не стояхме дълго у Еджови. Нора и Доръти останаха в таксито, докато аз качвах Куин до горе. Беше съвсем отпуснат.